Тамплиерите - Tamplierite (Bulgarian

By Blago Kirov

Защитници на християнството, корпорация или конспирация? Около 700 години след съдебните процеси, сложили край на техния Орден, тамплиерите и днес възбуждат въображението със своята тайнственост. По-богати и по-могъщи от кралете, войнствено настроени, живеещи в изолация и уединение от външния свят като монаси, те са сочени като предтечи на редица тайни и херметично затворени общества. Дългото им пребиваване в Йерусалим, където е Храма на Соломон, ги свързва с много от тайнствата на Ориента. Някои считат, че те са притежавали Светия кивот на Мойсей, дори и Граала – божествената чаша, в която е събирана кръвта на Христос. Под опеката и знака на тамплиерите е и друга затворена и тайнствена организация – тази на свободните зидари, масоните. С това се обясняват и многобройните прерпратки към Ордена на тамплиерите в съвременните масонски ритуали. Легендите разказват за тайно преражда­не на Ордена на тамплиерите... Има ли пряка връзка между тамплиери, масони и илюминати? Отговорите на този въпрос са повече в сферата на за­гадките, предположенията и легендите, но това не означава, че не бива да бъдат търсени.

• Language: Български
• Publisher: Blago Kirov
• Release date: Nov 15, 2014
• ISBN: 9786050336238

Book preview

КОНСПИРАЦИЯТА

Тамплиерите - Tamplierite (Bulgarian)

Blago Kirov 

––––––––

First Edition

Copyright © by Благо Киров

*****

Тамплиерите - Tamplierite (Bulgarian)

*****

Вместо Увод

Защитници на християнството, корпорация или конспирация?

Около 700 години след съдебните процеси, сложили край на техния Орден, тамплиерите и днес възбуждат въображението със своята тайнственост. По-богати и по-могъщи от кралете, войнствено настроени, живеещи в изолация и уединение от външния свят като монаси, те са сочени като предтечи на редица тайни и херметично затворени общества. Дългото им пребиваване в Йерусалим, където е Храма на Соломон, ги свързва с много от тайнствата на Ориента. Някои считат, че те са притежавали Светия кивот на Мойсей, дори и Граала – божествената чаша, в която е събирана кръвта на Христос. Говори се, че са съхранили тайните, препредавани на посветените още от дълбока древност. С положителност може да се твърди едно – мнозина от тях са се занимавали с алхимия.

Имал ли е Орденът тайни правила?

Няколко факта подкрепят тази хипотеза. За разлика от всички други религиозни организации, времето за посвещаване при тях е строго фиксирано – съществува първоначално въвеждане, след което следва изпит. Тамплиерските кръстове също указват за тайни правила – те са много и не са свързани с официалните степени в йерархията, или с географското положение. Има производни на келтските кръстове, чиито краища завършват в пламъци, алхимични символи, както и геометрични кръстове с осем връха, кръстове за медитация и други. Какво е значението им в рамките на тайнствения Орден?

В петък, 13 октомври 1307 година, френският крал Филип IV Хубави издава заповед да бъдат арестувани всички тамплиери в неговото кралство. Същността на престъплението им, според повечето историци, е че са кредитори на краля, а той е техен голям длъжник. Всъщност, обаче, кралят ги обвинява в ерес и магьосничество. Сигурен в подкрепата на папата, Филип решава да ликвидира Ордена, вместо да върне взетите в заем пари. „От този момент се забранява който и да било да влиза в Ордена, да носи съответното облекло и да се счита за тамплиер... В крайна сметка сметка, решихме, че богатствата им ще бъдат събрани за вечни времена в Болницата на Сен Жан в Йерусалим... С тази вула от 1312 г. папа Климент V се разпорежда с богатствата на Рицарите на Храма. Но в „комендаториите им хората на краля не откриват нито злато, нито сребро, нито дори архиви. Иззети са само земите и сградите.

Къде ли са съкровищата на Ордена?

Всъщност, тамплиерите са първите едри банкери в Европа. Те развиват търговия и осъществяват възможно най-сигурната размяна. Пътищата им към Близкия изток, а по-късно и в Европа, са пазени от братя-рицари, така че разбойниците са обречени на провал. Поради неудобството от боравене с метални пари, те разработват системата на менителните писма, която дотогава е използвана вече от италианските банкери – ломбардците. По този начин многобройните „комендатории във Франция и Европа се свързват в своеобразна банкерска мрежа – нещо повече, тъй като произвеждат стоки и услуги в много широк спектър, тези „комендатории на практика са и първата международна корпорация.Богатите християни започват да поверяват средствата си на Ордена. Самият крал на Франция е поверил на грижите на тамплиерите своята собственост, а за счетоводител е наел счетоводителя на Ордена. В някои райони, както е в областта Шампан, управителите на „комендаториите" стават и събирачи на кралските данъци. През ръцете на тамплиерите преминават огромни суми. Смята се, че по времето на най-големия си подем, те притежавали повече от два милиона хектара обработваеми земи. Само в Париж Орденът е собственик на половината сгради в града и събира от тях наеми.

По-голямата част от богатствата си, обаче, тамплиерите съхранявали не под формата на ценни метали, тъй като пускали в обращение парични средства и закупували с тях земи и имоти. Все пак, във всяка „комендатория имало достатъчно пари в брой, с които да се покриват разходите, както и да се осребряват менителните писма. Скривалищата за другите съкровища вероятно са били предварително подготвени: всяка „комендатория е строена върху истински лабиринт от подземни коридори и помещения. Мрежата от изкуствено създадени блата води до идеята, че съкровищата им били закопани под блато, което при нужда можело да бъде пресушено. Защо не?

Въпреки това, иманярите все още нямат никакъв успех. Само в Ориенталската гора в Шампан има повече от 55 изкуствени блата, някои от които вече са унищожени от прорастналите храсти.Разбира се, част от богатствата на тамплиерите е открита – може би, един от натъкналите се на него е френският абат Сониер в Рен-льо-Шато. Според някои тайните им скривалища във Франция са в замъка Шинон. Лидерите на тамплиерите са издълбали тайнствени символи върху каменните стени в залата, където са били затворени преди да бъдат екзекутирани. Там могат да се видят пламтящи сърца, кръстове, тройна ограда, разчертано поле за игра на дама, както и хералдика с осемте лъча на скъпоценния камък, завършващ с лилии.

Възможно ли е зад така изброените знаци да се крие закодирано съобщение?

Езотериците твърдят, че с помощта на този ребус един ден вярващите ще открият скривалището на най-голямото богатство на тамплиерите – Светият Граал.

Под опеката и знака на тамплиерите е и друга затворена и тайнствена организация – тази на свободните зидари, масоните. С това се обясняват и многобройните прерпратки към Ордена на тамплиерите в съвременните масонски ритуали. Легендите разказват за тайно прераждане на Ордена на тамплиерите...

Има ли пряка връзка между тамплиери, масони и илюминати?

Отговорите на този въпрос са повече в сферата на загадките, предположенията и легендите, но това не означава, че не бива да бъдат търсени.

ЧАСТ ПЪРВА - ВОИНИ НА ХРИСТА

Рицарите на Храма

Рицарите на Храма били хора на вярата, живеели като духовници в молитва и давали обет да защитават християните и техните територии срещу неверниците. Те основали религиозен орден, признат от Католическата църква, която му делегирала специални обществени права и задължения. Членовете му носели еднакви облекла и живеели в братски общности в сгради, принадлежащи на ордена. Следвали Правилник, определящ ежедневието им, одобрен от Папата. Съвременниците им твърдят, че били превъзходни и безстрашни воини, изиграли решаваща роля при защитата на християнския свят от неговите врагове. Орденът бил основан през 1120 г. и бил разпуснат през 1312 г. от Папата.

Тамплиерите се появили по времето на Първия кръстоносен поход. Кръстоносците превзели Йерусалим през юли 1099 г., след което някои воини от Западна Европа останали в града. Хрониките от онова време показват, че една група от тези воини започнали да живеят като религиозна общност в Църквата на Божи гроб, построена върху мястото, където се предполагало, че е била празната гробница на Христос – най-важният гроб за християнския свят. Но когато поклонниците по пътя им към Божи гроб започнали да бъдат нападани от разбойници мюсюлмани, тези воини решили, че новото кралство Йерусалим се нуждае повече от бойци, отколкото от хора, четящи молитви. Тогава те формирали военно религиозно братство и се заклели, че ще използват военните си умения, за да защитават християните. Военизираните религиозни братства не били някаква нова идея: някои рицари по време на Първия кръстоносен поход вече били обединени в братства, за да се бият заедно и да делят плячката, а в Западна Европа такива братства се формирали, за да защитават манастирите от разбойници.

През януари 1120 г. неколцина рицари се обърнали към Църковния съвет в Йерусалим с молба Църквата официално да одобри тяхната нова организация. Съветът се съгласил и кралят на Йерусалим, Балдуин II, им преотстъпил своя палат, който се намирал в бившата джамия Ал Акса на Храмовия хълм в Йерусалим. Рицарите, наричани от мюсюлманите в града „франки, нарекли новата си резиденция „Храм на Соломон и така новата им организация станала Орден на Храма, а нейните членове „рицари на Храма. За да се превърнат, обаче, в истински религиозен орден, те се нуждаели от благословията на Папата. Тя била дадена през януари 1129 г. и провъзгласена от Църковния съвет на североизточна Франция. Тамплиерите не само защитавали пилигримите в региона, завоюван от рицарите и наричан от западноевропейците „отвъдморска земя, но пазели и границите на новите рицарски държави срещу набезите на враждебни съседи, било те мюсюлмани или християни. Някои западни владетели също видели възможността тамплиерите да станат техни защитници срещу враговете им нехристияни. Така им била преотстъпена погранична територия, за да бранят Иберийския полуостров и Източна Европа. Други феодали, доста отдалечени от границите, дарили земи на тамплиерите като на защитници на християнството. И така, докато главните военни действия на Рицарите на Храма се водели в „отвъдморските територии" и Иберийския полуостров, те станали собственици на обширни ферми из цяла Европа и се ангажирали активно с търговски операции, чрез които набавяли фондове, за да издържат финансово своята дейност по границите.

Върховният водач на ордена бил неговият „Майстор, избиран от братята в щабовете на Изток, които се наричали „Конвент. С разрастването на собствеността им, братята развили по-сложна структура на своята организация. Земите им били разделени на провинции, всяка управлявана от „Велик командор. Всяка провинция, собственост на ордена, била разделена на командории (прецептории), които се администрирали от командори. Типичната командория представлявала обширна ферма, в която живеели няколко братя, със собствена църква, гостилница за пътници и всички необходими селскостопански постройки. Командорията била административната база на ордена, контролираща цялата му собственост в определен район. Собствеността извън командориите се наричала „камара и можела да се отдаде под наем на друго лице или да се стопанисва от някой брат. Командорът на всяка командория бил задължен да изплаща определена част от своя годишен приход, наричана responsion, на Великия командор, който изпращал парите в Главната квартира на Изток. Провинциалните Велики командори свиквали ежегодни събори, на които командорите се отчитали финансово и били подлагани на избор. Орденът свиквал Велик събор на всеки няколко години, където идвали всички избрани Велики командори на провинции. На тези Велики събори били излъчвано новото ръководно тяло и определян правилник. Макар че тамплиерите били разпръснати из целия християнски свят, те поддържали връзка помежду се посредством провинциалните си командории, съборите и регулярната кореспонденция, която братята от Изток поддържали с тези от Запад.

Орденът на Рицарите на Храма бил първият религиозен орден, основан, за да защитава християнския свят, но той бил последван от много други. След като тамплиерите получили официалната благословия на Църквата през 1120 г., Орденът на Хоспиталиерите на Св. Йоан в Йерусалим, който приютявал и се грижел за бедните поклонници, също започнал да финансира военната защита на пилигримите.  Тевтонският Орден бил основан в Акра в края на ХII век, а на Иберийския полуостров и Североизточна Европа били основани други подобни ордени. Тези организации възприели оригиналната концепция на тамплиерите, гласяща, че трябва да се служи на Бог, като се громят онези, които нападат християнството. Освен това, тамплиерите информирали християните в Западна Европа за събитията на Изток и ги окуражавали да изпращат помощи за своите религиозни братя в „отвъдморските земи". И макар, че в крайна сметка не съумели да запазят властта на християнския свят върху тези земи, със своите военни умения и добра организация, те продължили времето на тази власт.

Орденът прекратил съществуването си в началото на ХIV век. След като „отвъдморските земи" били завладени от египетския султан през 1291 г., тамплиерите преместили главната си квартира на остров Кипър, надявайки се да организират нов кръстоносен поход. Но през 1307 г. френският крал Филип IV ги обвинил в ерес и магьосничество. Обвиненията били изцяло