Istoria Na Sveta (Bulgarian) - История на Света

By Blagoy Kirov

Тази книга представя на читателите основните събития в световната история от Праисторията до наши дни. Те са подредени в хронологичен ред и според географското им местоположение.

Прецизно и лаконично написаният от професионални историци текст дава точна информация за епохата, страната или уточнения от научен характер, свързани с материята на хронологията.

Синтезираният материал е структуриран така, че позволява да се намерят бързо търсените личности, държави и т.н. Книгата е богато илюстрирана с над 60 илюстрации.Така читателят ще разполага с основните исторически жалони.

Съдържание

От 6 млн. години до 100 000 г. пр. Хр.

От 100 000 до 3000 г. пр. Хр

От 3000 до 2000 г. пр. Хр.

От 2000 до 1000 г. пр. Хр.

От 1000 до 500 г. пр. Хр.

От 500 до 300 г. пр. Хр.

От 300 до 200 г. пр. Хр.

От 200 до 100 г. пр. Хр.

От 100 г. пр. Хр. до Христа

От Христа до 100 г.

От 100 години до 200 години

От 200 години до 300 години

От 300 години до 400 години

От 400 до 550 г.

От 550 до 700 г.

От 700 до 800 г.

От 800 до 900 г.

От 900 до 1000 г.

От 1000 до 1100 г.

От 1100 до 1200 г.

От 1200 до 1300 г.

От 1300 до 1400 г.

От 1400 до 1500 г.

От 1500 до 1600 г.

От 1600 до 1700 г.

От 1700 до 1800 г.

От 1800 до 1850 г.

От 1850 до 1900 г.

От 1900 до 1928 г.

От 1929 до 1945 г.

От 1946 до 2000 г.

• Language: Български
• Publisher: Blagoy Kirov
• Release date: Nov 12, 2014
• ISBN: 9786050333527

Book preview

Istoria Na Sveta (Bulgarian) - История на Света

Blagoy Kirov - Благой Киров, съставител

First Edition

Copyright © by Благой Киров

*****

История на Света

*****

Предисловие

Тази книга представя на читателите основните събития в световната история от Праисторията до наши дни. Те са подредени в хронологичен ред и според географското им местоположение.

Прецизно и лаконично написаният от професионални историци текст дава точна информация за епохата, страната или уточнения от научен характер, свързани с материята на хронологията.

Синтезираният материал е структуриран така, че позволява да се намерят бързо търсените личности, държави и т.н. Книгата е богато илюстрирана с над 60 илюстрации.Така читателят ще разполага с основните исторически жалони.

Съдържание

Istoria Na Sveta (Bulgarian) - История на Света

Предисловие

От 6 млн. години до 100 000 г. пр. Хр.

От 100 000 до 3000 г. пр. Хр

От 3000 до 2000 г. пр. Хр.

От 2000 до 1000 г. пр. Хр.

От 1000 до 500 г. пр. Хр.

От 500 до 300 г. пр. Хр.

От 300 до 200 г. пр. Хр.

От 200 до 100 г. пр. Хр.

От 100 г. пр. Хр. до Христа

От Христа до 100 г.

От 100 години до 200 години

От 200 години до 300 години

От 300 години до 400 години

От 400 до 550 г.

От 550 до 700 г.

От 700 до 800 г.

От 800 до 900 г.

От 900 до 1000 г.

От 1000 до 1100 г.

От 1100 до 1200 г.

От 1200 до 1300 г.

От 1300 до 1400 г.

От 1400 до 1500 г.

От 1500 до 1600 г.

От 1600 до 1700 г.

От 1700 до 1800 г.

От 1800 до 1850 г.

От 1850 до 1900 г.

От 1900 до 1928 г.

От 1929 до 1945 г.

От 1946 до 2000 г.

От 6 млн. години до 100 000 г. пр. Хр.

Европа

Ок. 1,9 млн. г. пр. Хр. В Централна и Южна Европа следите от човешко присъствие датират от средния период на епохата Вилафранка.

1,8 млн. г. пр. Хр. Обработени камъни, свързани с кости на мастодонти (Чилак, Горна Лоара).

950 000-900 000 г. пр. Хр. Култура на обработените камъни (пещерата при Валоне, Алпите).

900 000 г. пр. Хр. Първите селища. Натрупване на каменни блокове на брега на езеро в Солеяк, Горна Лоара.

Ок. 800 000 г. пр. Хр. Абевилска или дошелска култура (груби, двустранно обработени каменни оръдия, юмручен клин.

Ок. 650 000 г. пр. Хр. Използван е огън (пещерата в Ескал).

Ок. 450 000 г. пр. Хр. Селище в пещерата Кон в Арагон. Организиране на пространството, добиване на кремък.

380 000 г. пр. Хр. Оградени с камъни огнища в средата на колиби (Тера Амата, до Ница).

200 000 г. пр. Хр. Поява на техниката „Левалоа" – метод за очукване на камък с по-мек предмет (дърво, кост).

Близък и Среден Изток

500 000 г. пр. Хр. Обработени камъни (селището Убайдийя, Палестина).

200 000 г. пр. Хр. Двустранно очукани (бифециални) каменни оръдия от ашелски тип (Йордания).

Азия

2 млн. г. пр. Хр. Homo Erectus е познат в Китай като „синантроп или „пекински човек, в Индонезия – „питенкантроп или „човека от Ява.

Ок. 800 000 г. пр. Хр. Култура на обработените камъни.

600 000 г. пр. Хр. Лантианският човек, свързван с оръдия от кварцит.

500 000 г. пр. Хр. Човекът от Чоу Коутиен (Китай) е познавал огъня и вероятно печенето (следи от огнище).

200 000 г. пр. Хр. Късна ансоанска култура, техника от типа „Лавалоа".

100 000 г. пр. Хр. Култура Фен (Китай) – обработени камъни от мустерски тип.

Африка

Ок. 3,7 млн. г. пр. Хр. Следи от човешки стъпки, отпечатани във вулканична пепел (Летолил, Танзания).

Ок. 3,1 млн. г. пр. Хр. Скелет „Люси" (Етиопия). Първо използване на отцепи (Омо, Етиопия).

3 млн. г. пр. Хр. Каменни сечива от отцепи (Хадар, Етиопия).

2,8 млн. г. пр. Хр. Austra-lopithecus africanus в Южна Африка (Трансваал).

2 млн. г. пр. Хр. Първи следи от устройване на жилища (Олдувай, Танзания).

Ок. 1,8 млн. г. пр. Хр. Отцепи от първобитна индустрия (олдувайска култура), оръдия на труда от кости и бивници на хипопотам (езеро Туркана, Кения, Олдувай).

1,75 млн. г. пр. Хр. Противовятърен навес в полукръг (Олдувай).

1,7 млн. г. пр. Хр. Дялани камъни и отцепи (долината на Ауач, Етиопия).

1,6 млн. г. пр. Хр. Homo Erectus използва техника за обработка на камъка от ашелски тип (долината на Омо).

1 млн. г. пр. Хр. Дялани камъни от дошелски тип (атлантическо крайбрежие на Мароко, Таргиде ел-Рахла).

700 000 г. пр. Хр. Homo Erectus е познат под името „атлантроп или „тернифински човек (Алжир).

От 100 000 до 3000 г. пр. Хр

Европа

ок. 100 000 г. пр. Хр. Начало на мустерската култура – каменни отцепи под формата на юмручни клинове (бифециални). Първи погребения.

33 000 г. пр. Хр. Оръдия от кост с форма на шило и длето, върхове на оръжия (ориняшка култура, разпространена из цяла Европа).

27 000-19 000 г. пр. Хр. Граветски период, известен с острието от Гравет (Франция) – нож с права дръжка и остър връх. Ареал на разпространение: Западна и Централна Европа, до Русия. Първи утилитарни предмети от кост с фигурална украса, многобройни женски фигури, известни като „Венери".

20 000-16 000 г. пр. Хр. Кремъчни остриета с правилна линия на резеца, известни като „лаврови листа" (сюлютрейска култура).

16 000-10 000 г. пр. Хр. Усъвършенстване на костните оръдия на труда. Няколко типа селища: от кожи на животни и колове (Пенсевент); пещери със скални рисунки (Ласко, Алтамира); вкопани колиби със стени, укрепени със зъби на мамут.

7000-4000 г. пр. Хр. Неолит, характеризиращ се с керамика с мидена украса, животновъдство и земеделие.

5000-2000 г. пр. Хр. Развитие на дунавския неолит от Централна Европа до Парижкия басейн. Керамика с геометрични

Близък и Среден Изток

Ок. 100 000 г. пр. Хр. Обработени оръдия от мустерски тип (ябрудийска култура, Сирия).

17 000-12 000 г. пр. Хр. Бране на ечемик и жито в Горен Египет.

Ок. 9000 г. пр. Хр. Наченки на земеделие и опитомяване на животни, селища с кръгли колиби, вкопани в земята (нитуфийска култура, Палестина). Първо заселване на Йерихон (Йордания), вероятен култ (останки от черепи).

Ок. 8000 г. пр. Хр. начало на земеделие в Анатолия (Мала Азия).

Ок. 7500 г. пр. Хр. Отглеждане на жито, ечемик и леща (Мюрейбат), наченки на живот в селището Чатал Хюйюк (Анатолия). Жилища от тухли от неопечена глина, добиване на самородна мед.

Ок. 6000 г. пр. Хр. Първо заселване в Урук (Ирак).

4500-3500 г. пр. Хр. Земеделие с напоителни канали, керамика с геометрични мотиви (култура Ел Обеид, Северна Месопотамия).

ок. 3500 г. пр. Хр. Първата графична система в Урук, прародител на клинообразното писмо. Поява на цилиндричен печат.

Ок. 3200 г. пр. Хр. Нармер обединява царствата на Долен и Горен Египет. Основаване на Мемфис. Развитие на земеделието в долината на Нил, успоредно с организиране на фараонска администрация.

Вилендорфска Венера (Австрия) – варовик и червена охра

Азия

Ок. 8000 г. пр. Хр. Начало на заселването на Япония от популации, идващи вероятно от Северна Азия.

Ок. 7000 г. пр. Хр. Начало на скотовъдство и земеделие в Мергар (Пакистански Балучистан).

Ок. 6000 г. пр. Хр. Поява на керамика в долината на р. Инд.

5000-2500 г. пр. Хр. Доиндуска фаза, халколит, характеризиращ се с уседнал начин на живот, металургия на мед, полихромна керамика (Мергар, Амри, Мундигак).

Ок 5000 г. пр. Хр. Начало на оризовата култура в Южен Китай.

4000-3000 г. пр. Хр. Отглеждане на сорго в Судан.

Америка и Океания

40 000-35 000 г. пр. Хр. Начало на заселване на континента от малки групи ловци, идващи от Азия през Беринговия проток.

37 000 г. пр. Хр. Останки от огнище в Луизвил (Тексас).

35 000-8000 г. пр. Хр. Оледняване, известно като „Уискънско", съответстващо на оледняването Вюрм.

Ок. 30 000 г. пр. Хр. Поселища около езерото Мунго (щата Виктория, Австралия).

Ок. 28 000 г. пр. Хр. Овъглени кости на мамут в Туул Спрингс (Невада).

Ок. 26 000 г. пр. Хр. Пигмеи и папуаси започват да населяват Нова Гвинея и Нови Хибриди. Каменни отцепи.

15 000-12 000 г. пр. Хр. Култура Сандия (Ново Мексико), характеризираща се с острие без улеи.

15 000-11 000 г. пр. Хр. Култура Кловис (ново Мексико) – острие с улеи на ножове и стъргалки, използване на загладени кости.

11 000-8000 г. пр. Хр. Култура Фолсъм (североизточната част на Ново Мексико) – остриета с дълги и широки улеи, вкопани в земята колиби. Фолсъм е място

на масово избиване на едър дивеч, хвърлян от скалите.

10 000 г. пр. Хр. Следи от ловци в селището Тепекспан (долината на Мексико)

От 3000 до 2000 г. пр. Хр.

Европа

3000-1700 г. пр. Хр. Триполска култура (до Киев): конструкции с дървени скелета и стени от кирпич; жито, ечемик, просо; отглеждане на говеда, кози, овце и коне.

Ок. 2640 г. пр. Хр. Първо земеделско общество в Скандинавия (Мулдберг, Дания): колективни погребения, развити ловни и риболовни техники.

Ок. 2600-2200 г. пр. Хр. Древна халедска култура: цялата гръцка територия се заселва постепенно, развиват се връзките с островите в Егейско море; ранноминойски период в Крит; керамика, многообразие от каменни съдове, медни ножове, златни бижута.

Ок. 2400 г. пр. Хр. Първи етап от изграждането на мегалитния комплекс Стоунхендж (Великобритания).

Близък и Среден Изток

Ок. 3000 г. пр. Хр. Градове-държави в Месопотамия (Киш, Лагаш, Ур, Урук, Мари) се борят за господство.

Ок. 3000-2000 г. пр. Хр. Хананийците се заселват в Сирия и Палестина.

Ок. 2778 г. пр. Хр. Джосер, египетски фараон от III династия, поставя началото на Древното египетско царство. Министърът му Имхотеп построява стъпаловидната пирамида в Сакара.

Ок. 2723-2563 г. пр. Хр. IV-та египетска династия: Хеопс, Хефрен и Микерин построяват големите пирамиди и Сфинкса от Гиза.

Ок. 2700 г. пр. Хр. Царете на Киш доминират в Долна Месопотамия. Построена е крепостната стена на Урук, приписвана на легендарния Гилгамеш.

Ок. 2600 г. пр. Хр. Основан е град Ашур.

Ок. 2500 г. пр. Хр. I династия на Ур господства над част от Шумер.

Ок. 2450 г. пр. Хр. Мари е столица на могъща държава.

2350-2200 г. пр. Хр. Царство Ебла господства над Сирия и Среден Ефрат.

Ок. 2300 г. пр. Хр. Саргон I, наречен Древни, основава град-държава Акад, първата неоспорима месопотамска империя, простираща се до Сирия и Анатолия. Ашур се освобождава от господството на Мари.

2260-2160 г. пр. Хр. Първи преходен период в Египет. След смъртта на Пепи II в Египет цари анархия и държавата е подложена на чужди нашествия.

Ок. 2200 г. пр. Хр. Нарамсин, владетел на Акад, разрушава Ебла (Сирия).

Ок. 2160 г. пр. Хр. Гудеа, владетел на Лагаш, връща могъществото на града. Акад пада под ударите на варварите (гутиите), дошли от Загрос.

2160 г. пр. Хр. начало на Средното египетско царство, начело с принцовете на Тива, които основават ХI династия.

2111 г. пр. Хр. Ур-наму основава III династия на Ур: шумерският