Доналд Уиникот в новото хилядолетие: Стратегии, принципи и оперативни модели, залегнали в основата на мисълта на Доналд Уиникот и неговите теории за човешкото развитие

By Stefano Calicchio

Кой е Доналд Уиникот и как неговите изследвания променят радикално света на дълбинната психология? Какво е въздействието на неговите изследвания в областта на психологията? 

Тази книга е пътешествие в теоретичното и практическото наследство на Доналд Уиникот. Тя изследва основните концепции, стоящи зад неговия теоретичен подход, и практическите последици за съвременната психология. Пътешествието започва с живота на известния психоаналитик и принципите на работа на неговите революционни идеи. Ще може да се открие влиянието и значението на Уиникот чрез ключови концепции като връзката между майката и детето, достатъчно добрата майка, междинния въздух, значението на играта и развитието на личността. Ще бъдат разгледани и други ключови концепции, свързани с лечението на травми, юношеството и най-новите невронаучни изследвания, като например ролята на епигенетиката.

• Language: Български
• Publisher: Stefano Calicchio
• Release date: May 8, 2023
• ISBN: 9791222405551

Book preview

Въведение

Целта на тази книга е да се запознае с фигурата и теориите на Доналд Уиникот, един от най-влиятелните психоаналитици на 20 век. Чрез подробен анализ на ключови моменти от теорията на Уиникот книгата се стреми да предостави цялостен преглед на идеите му за детската психология, теорията за себе си, връзката майка-дете, творчеството, играта и много други теми, които са централни за неговата философия.

Чрез практически примери и теоретични прозрения текстът има за цел да покаже актуалността и значимостта на теориите на Уиникот в съвременната психология, както и да предостави полезни инструменти за задълбочаване и разбиране на сложността на човешкия психичен живот.

По-специално ще бъдат разгледани изследванията на Уиникот за значението на играта за формирането на Аз-а, за връзката майка-дете и за теорията му за преходния обект. Ще бъде анализиран и приносът му за разбирането на травмата и нейното преработване, както и визията му за психологията на юношите.

По този начин читателят ще може да навлезе в теорията на Уиникот, важна фигура в психологията на 20-ти век, и да разбере как идеите му могат да бъдат приложени в ежедневието. Те ще могат също така да осъзнаят по-добре собственото си формиране на Аз-а и отношенията с полагащите грижи, както и творчеството и способността за игра като инструмент за психологическо съзряване.

Последната част на книгата е посветена на връзката между теорията на Уиникот и най-новите открития в областта на неврологията и епигенетиката. Накрая ще разгледаме как тази теоретична рамка може да бъде приложена към различни фази и събития от живота, като например юношеството и травмата.

Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от психология, изучаване на ума и разбиране на човешкия психичен живот.

Детство и образование

Доналд Уиникот е роден в Плимут, Англия, през 1896 г. Той е най-малкият от четири деца в семейство от средната класа. Майка му, Елизабет, умира, когато той е само на осем години, оставяйки дълбока следа у него и оказвайки влияние върху работата му с деца през целия му професионален живот.

Смъртта на майка му представлява повратна точка в живота на Уиникот. Това събитие го кара да се заинтересува от детската психология и психоаналитичната теория като средство за разбиране на скръбта и загубата.

След като посещава държавно училище, Уиникот се записва в университета в Кеймбридж, за да учи медицина. По време на университетските си години обаче се интересува все повече от психология и психоанализа и започва да посещава психоаналитичната учебна група на Ърнест Джоунс. Това е една от водещите групи, свързани с дълбинната психология по онова време.

След дипломирането си Уиникот работи като педиатър в Кралската свободна болница в Лондон, където започва да експериментира и да развива теориите си за детското психично здраве. През 1935 г. се обучава за психоаналитик и започва да работи с възрастни и деца.

По време на Втората световна война той ръководи болница за евакуирани деца в Лондон. В този контекст той разработва собствената си теория за преходните обекти (която ще разгледаме по-късно), наблюдавайки как децата се привързват към различни предмети (например одеяла или меки играчки), за да намерят утеха и сигурност по време на периода на раздяла с родителите си.

Уиникот изиграва важна роля в предоставянето на емоционална подкрепа на децата, евакуирани от града по време на бомбардировките, на техните родители и на приемните семейства, които ги приемат.

През този период от живота си той подчертава значението на осигуряването на безопасна и гостоприемна среда за евакуираните деца, особено за тези, които са загубили родителите си или са били разделени от родните си семейства. Всъщност той вярваше, че е от първостепенно значение да се подготви позната и удобна среда за евакуираните деца, за да се улесни бъдещото им развитие. Място, където те да се чувстват сигурни и защитени, като по този начин възвърнат стабилността на естествената си семейна среда.

Психиатърът подчерта по-специално значението на емоционалната приемственост за децата. Той смята, че децата трябва да поддържат връзка с биологичните си семейства въпреки физическата раздяла. Ето защо той работи, за да гарантира, че евакуираните деца поддържат този контакт, като помага на приемните им семейства.

По време на бомбардировките в Лондон той прекарва цели нощи при евакуираните деца, като им помага да преодолеят страха и самотата. Често разказва на децата истории и легенди. Веднъж използва одеяло като преходен предмет, за да помогне на едно дете да преодолее страха си от бомбардировките. Детето толкова се привързва към одеялото, че Уиникот трябва да убеди майка му да го вземе със себе си, когато се върнат у дома.

Друг път той работи с малко момиченце, което е отделено от майка си и настанено в приемно семейство.