Царството на Небесата: Настоящо и Бъдещо

By Stephen Hedges

Евангелията ни разказват, че Исус ходи навсякъде и проповядва Благовестието на Царството. Това не е Благовестие на смъртта, погребението и възкресението на Исус. Всъщност, след повече от три години на пътуване с Исус, учениците не знаят нищо за Неговата предстояща смърт, погребение и възкресение, но това за което знаят, е Благовестието на Царството.

Основният въпрос в Евангелията не е как човек да бъде спасен, а е как да живее в Царството. Евангелието от Матей започва като ни разкрива факта, че има двама царе – Цар Ирод и Исус, Царят на Израел. Цар Ирод е потомък на Исав, а Исус е потомък на Яков. Исус, също така, е и потомък на Цар Давид. Ирод е откраднал царството с помощта на Римската Империя. Исус идва, за да възстанови Давидовото Царство.

Когато Адам е създаден, на него е дадена власт да управлява над Едемската Градина. Когато народът на Израил излиза от Египет, те са призовани да бъдат царе и свещеници. Когато Йоан пише към седемте църкви, той им казва, че те трябва да бъдат царе и свещеници.

Когато Исус учи учениците Си как да се молят, Той им казва да се молят така: „Да дойде Твоето царство.“.

Каква, обаче, е разликата между спасението и това да живеете в Царството? Как влизате в Царството? Как живеете в Царството? Каква е крайната цел на Царството?

Всеки вярващ трябва да знае отговорите на тези въпроси.

Сред темите, обсъждани в тази книга, са:
Авторитетът на Писанията
Спасението в сравнение с Божието Царство
Обещанието за Царството
Кога идва Царството?
Бъдещото Царство
Да бъде Неговата воля
Правилата на Царството
Конституцията на Царството
Характер, поведение и влияние на Царството
Законите на Царството
Проповедта към учениците

• Language: Български
• Publisher: Stephen Hedges
• Release date: Mar 25, 2020
• ISBN: 9780463833469

Stephen Hedges

Stephen Hedges was born into a Jewish family and raised in Kenya (East Africa).Since the turn of the century Stephen Hedges has taught the Hebrew Scriptures (the Old Testament) at an institute in Bulgaria.

Book preview

Царството на Небесата – Настоящо и Бъдещо

Copyright (c) 2012 Stephen H Hedges

Всички права запазени. Никакви части от тази книга не могат да бъдат копирани, съхранявани или прехвърляни под каквато и да било форма и чрез каквито и да било средства – електронни, механични, фотокопия, записи и др. освен под формата на кратки цитати в печатни резюмета, без изричното позволение на автора.

Запитвания за повече информация можете да отправяте на адрес:

Стивън Хеджис

s h h e d g e s @ h o t m a i l . c o m (Когато използвате този адрес, напишете го слято, без разстояния между буквите.)

Дизайн на корицата:

Дебора И. Критенден

d e c r i t t e n d e n @ h o t m a i l . c o m (Когато използвате този адрес, напишете го слято, без разстояния между буквите.)

Преводач:

Свилена Стоянова

ISBN 9780463833469

Библейските цитати са преведени от:

Юдейските Писания:

Biblia Hebraica Stuttgartensia,

Fünfte, verbasserte Auflage 1997

Verkleinerte Ausgabe,

Gedruckt mit Unterstützung der Deutschen Forschungsgemeinschaft (c) 1967/77 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart

ISBN 3-438-05219-9

LXX:

Септуагинта

Verkleinerte Augsabe in einem Band

(c) 1935, 1979 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart

ISBN 3-438-0512-4

Гръцки нов завет, четвърто преработено издание

(c) 1966, 1968, 1975, 1983, 1993

Обединени библейски дружества

Съдържание:

Бележки за Думите и тяхната употреба

Въведение

Глава 1 — Авторитетът на Писанията

Глава 2 — Спасението в сравнение с Божието Царство

Глава 3 — Обещанието за Царството

Глава 4 — Кога идва Царството?

Глава 5 — Бъдещото Царство

Глава 6 — Да бъде Неговата воля

Глава 7 — Правилата на Царството

Глава 8 — Конституцията на Царството

Глава 9 — Характер, поведение и влияние

Глава 10 — Закони на Царството

Глава 11 — Проповедта към учениците

Глава 12 — Заключение

Други заглавия от Стивън Хеджис

Библиография

Бележки под черта

Бележки за Думите и тяхната Употреба

В Европа има три различни типове Библии. Повечето Библии използват католическата система на номериране на главите и стиховете, която е въведена постепенно в католическите преводи на Библията между 1267 ¹ и 1551. ² В държавите, обаче, в които преобладава православното християнство, православните преводи на Библията използват системата за номериране на главите и стиховете, основаваща се частично на гръцкия текст Септуагинтата и частично на католическата система. Има също така Еврейски Библии (на иврит и на много други езици), които използват система за разделяне на глави и стихове, въведена за първи път по времето на Ездра (около 500 години преди написването на Новия Завет). ³ В резултат на това има моменти, когато един пасаж от Еврейските писания се отбелязва с три различни препратки в различните преводи. Например, ако ви цитирам този стих:

Смутен, царят се качи в горната стая при портата. И плака. И каза, докато отиваше: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе, всичко бих дал да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, Авесаломе!"

Къде се намира този стих във вашите преводи на Библията? Ако погледнете в Еврейската Библия, правилната препратка е ІІ книга на Самуил 19:1. В Библията, която използва католическата система на номериране, този стих е във ІІ книга на Самуил 18:33; а в православните преводи препратката е ІІ Царе 18:33. И за да усложнят нещата още повече, протестантските Библии понякога използват Католическата система (особено в страните от Западна Европа); а друг път използват православната система (особено народите със славянски традиции), а понякога се опитват да намерят компромис между Юдейската система на номериране и или Католическата или Православната система (особено, когато става въпрос за Псалмите). Ето защо, когато има различия между тези три системи, аз ще използвам Юдейската система на номериране в текста и след това ще отбележа къде се намира този стих или пасаж в Католическата и в Православната система в бележките под черта.

Тъй като аз съм Юдеин, аз винаги пиша в колективен смисъл. Например, когато казвам: „Ние сме били роби в Египет и Господ ни избави от там.", ⁴ трябва да разбирате, че посочвам това, че "ние (Юдеите) сме били роби в Египет и Господ ни е освободил".

Когато видите в текста думите ГОСПОД или АДОНАЙ, написани само с главни букви, това посочва, че в оригиналния текст на иврит е използвано четирибуквеното име на Господ (Тетраграматон). Всъщност, всички гръцки ръкописи на Новия Завет, които датират от преди пети век, съкращават всички препратки за Бог, Отец, Сина, Святия Дух, Исус, Христос и Господ (когато се използват във връзка с Отец, Сина или Святия Дух). Авторите на Новия Завет са Юдеи и затова пишат като такива (като разбира се те са много по-стриктни в употребата на Божиите имена, отколкото съм аз в този ръкопис).

На много езици Тетраграматонът (четирибуквеното име на Бог) често пъти се превежда като Джехова, Йехова, Яхве YHWH, или Еова. Оригиналното произношение на Името не е известно, а тъй като в библейски иврит не се съдържа „дж", знаем, че преводът Джехова няма как да бъде правилен. В книгите на Езекил и Амос има примери, в които Еврейският текст използва думата Адонай (която означава Господ) и след това прибавя четирибуквеното име на Бог. В тези случаи текстът ще бъде преведен като Адонай БОГ, използвайки главни букви, за да посоча, че думата БОГ заменя Еврейското наименование.

Всички Писания, които цитирам, са написани в наклонен шрифт. Някои цитати може да съдържат думи, които са написани в обикновен и по-малък на размер шрифт. Това са думи, които не се срещат в оригиналните текстове на иврит или на гръцки, а са добавени с цел поясняване на смисъла на текста. Когато самият текст от Писанията цитира друго Писание, вмъкнатият цитат ще бъде в различен шрифт.

Използвам израза Еврейските Писания на мястото на правилното име, което всъщност е TaNaK, ⁵ защото повечето християни не са запознати с това име. Повечето християни се обръщат към TaNaK като към Стария завет, въпреки че Новият Завет никъде не нарича Еврейските Писания – Стар завет. ⁶ Обикновено Новият Завет посочва TaNaK като Писанията.

Преводите на текстовете на иврит и на гръцки са мои и следователно не бива да се приемат за най-добрите преводи. Опитвам се да бъда верен на оригиналния текст и да направя буквален и точен превод доколкото това е възможно, но понякога това прави превода почти невъзможен да се чете. Когато думите в превода на Библейските текстове са свързани чрез тирета, това означава, че тези думи всъщност са превод на една единствена дума от оригиналните текстове.

Аз използвам стандартния текст Масора на Еврейските Писания, отнасящ се както към Ленинградския кодекс, така и към Biblia Hebraica Stuttgartensia. Там където Свитъците от Мъртво море се различават от Масората, аз се опитвам да определя защо са различни и да базирам своя превод на най-доброто възможно решение на тези различия.

Относно Гръцкия Нов Завет, нещата там са много по-сложни, отколкото са при Еврейските Писания. Съществуват близо 40,000 известни вариации на Гръцкия Нов Завет. Аз лично, винаги се консултирам с Nestle-Aland 26 издание, а също и с всички папируси на Новия завет до П 104 (P104, въз основа на отпечатания текст в Пълен текст на най-ранните новозаветни ръкописи от Комфорт и Барет).

Тъй като всички автори на Новия завет са юдеи, по принцип те използват гръцките думи така, както те са употребявани в Септуагинтата, стандартния гръцки превод на Еврейските Писания, създаден три века преди написването на Новия Завет. Юдеите, които пишат Новия Завет, не са обучавани в гръцките класици, затова те не непременно са запознати с класическия смисъл на гръцките думи. Ето защо, всички по-редки думи в Новия Завет се превеждат въз основа на начина, по който тези думи са употребени в LXX (Септуагинтата) и какви са думите или думата на иврит, които LXX превежда.

Тъй като много електронни четци не поддържат буквите на иврит, аз съм поставил всички текстове на иврит в бележките под черта. Електронните четци, които не поддържат текстове на иврит, заменят буквите на иврит с поредица от въпросителни знаци. Ако имате електронен четец, който не поддържа този шрифт, можете да натиснете върху горния индекс (който изглежда така ‘¹’) след определените думи в текста и той ще ви отведе при правилната дума на иврит, поместена в Бележките под черта. Ако електронния ви четец разпознава този шрифт, просто не обръщайте внимание на горните индекси и следвайте думите. И все пак, повечето от горните индекси ще ви предоставят не само думата на иврит, но и допълнителни значения и информация за текста или ще ви покажат къде можете да направите допълнително проучване по темата. Има такива четци, които макар да поддържат шрифт на иврит, не поддържат писането от дясно наляво и ако вашият четец е такъв, тогава думата ще бъде изписана отзад напред (от ляво надясно).

През осми век, католическата църква променя Юлианския календар и въвежда Григорианския календар, който се опитва да датира всичко според раждането на Исус. Те обаче допускат грешка относно царете, носещи едно и също име – Ирод. В резултат на това те определят датата на раждането на Исус неправилно. Днес ние знаем, че Исус е роден между четири и дванадесет години преди Христа. Това, от своя страна, поражда проблем с използването на Пр. Хр., той като не можем да кажем, че Исус е роден между четири и дванадесет години Пр. Хр. (Преди Христос). Всъщност, когато се каже, че Исус е роден 4 година Пр. Хр., това е все едно да кажем, че Исус не е Христос, когато се е родил и става Христос, едва когато става на четири години. На второ място, абревиатурата Сл. Хр. (на латински A. D.) идва от латински термин, който означава „Годината на нашия Господ". Ако казвате, че Исус е разпънат през 29 година Сл. Хр., тогава вие казвате, че той не става Господ докато не навърши между четири или дванадесет години. А ако сте християни и правите подобни изказвания, вие бихте били виновни за говорене на ереси, защото всички християни трябва да вярват, че Исус е Христос (Помазаник) от самото си раждане и Той е роден като Цар. Начинът, който учените са измислили, за да заобиколят проблема, е като използват съкращенията П.Н.Е. (преди новата ера) и от Н.Е. (Новата Ера) В този ръкопис използвам именно тези съкращения.

Въведение

Някъде през първата половина на 70-те години присъствах на поредица от лекции, изнесени от Боб Мъмфорд, наречени Конституция и нормативни актове на Божието Царство. Изобщо не можах да разбера по онова време нещата, които той говори. През следващите тридесет години бавно започнах да виждам истините, представени тогава от Боб. До голяма степен, структурата на този ръкопис се базира именно на онези лекции. Тъй като след 40 години не мога да направя разлика между това, което е казвал Боб и между моите мисли, не мога да посоча конкретни цитати, които да са абсолютно негови.

Този ръкопис е само едно въведение в темата за Царството на Бог. Не съм се опитал да изчерпам нито една част от това поучение. Целта ми е единствено да накарам читателят да започне да мисли по този въпрос.

Глава 1

Авторитетът на Писанията

II Тимотей 3:14-17

14 Но ти стой в това, което си научил и повярвал, като-си-проумял от кого ⁷ си се учил.

15 И че още от бебе свещените Писания, които си възприемал, са способни да те направят мъдър към спасение в Христос Исус.

16 Всичкото Писание е Богу-вдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за корекция, за дисциплина в правдата,

17 за да може Божият човек да бъде вещ, екипиран за всяка добра работа.

Павел пише на Тимотей през около 64 година от Н.Е. и казва на Тимотей, че Писанията са дадени на нас и че те ни подсигуряват пет важни облаги. Разбира се, това не са единствените ползи от Писанията, но това са петте, на които Павел иска да наблегне пред Тимотей.

Петте облаги, които Павел споменава, са:

(1) Писанията са способни да ни направят мъдри за спасение;

(2) Писанията могат да ни поучават;

(3) Писанията могат да ни изобличават (намират за виновни, осъждат);

(4) Писанията могат да ни коригират;

(5) Писанията ни дисциплинират в праведност.

Важно е да осъзнаваме, че през цялото време, докато Павел пише на Тимотей, Нов Завет все още няма. Павел казва на Тимотей, че Писанията, за които той говори, са тези, които Тимотей е познавал още откакто е бил бебе. Какви са Писанията, които Тимотей знае още от бебе?

Деяния 14:8 А един човек седеше там в Листра, безсилен в краката, който никога не е ходил, сакат още от утробата на своята майка.

Това е времето, в което Павел е в Листра. Годината е вероятно 48 от Н.Е. Това е 18 години след разпятието на Исус. Доколкото ни е известно, това е първият път, в който се проповядва Благовестието в Листра.

Деяния 16:1-3

1 И пристигна той в Дервия и в Листра. И ето, определен ученик на име Тимотей (син на вярваща юдейка, а баща му грък).

2 Който беше утвърден от братята в Листра и Икония.

3 Именно заедно с него поиска да замине Павел. И взимайки го, обряза го чрез юдеите, които са на това място. Всички те знаеха, че неговият баща принадлежеше на гърците. ⁸

Две години след като е проповядвано там евангелието, Павел се връща в Листра. Тимотей свидетелства на хората и всички лидери ⁹ в Листра ¹⁰ и Икония ¹¹ са доволни от Тимотей. Това ни говори, че Тимотей е пътувал извън родния си град и е проповядвал, след като лидерите в Икония също са доволни от него. Ето защо, Павел решава да вземе Тимотей със себе си.

На каква възраст (колко млад) може да е Тимотей в този момент? Фактът, че той свидетелства в регионите на Листра и Икония показва, че той не е дете, което живее у дома. Той е достатъчно голям, за да пътува из региона. Ето защо, той най-вероятно е най-малкото на 16 години. Това ни показва, че Тимотей е роден не по-късно от две години след разпятието на Исус. Ако Тимотей е на повече от 18 години, когато Павел пристига в Листра, тогава Тимотей трябва да се е родил преди разпятието на Исус.

Поликрат (130—196 от Н.Е.) е епископът на Ефес и един от ранните християнски автори. Той твърди, че Тимотей е първият епископ на Ефес и че Тимотей е роден около 17 година от Н.Е., което е много преди разпятието. Ако това е вярно, то тогава Тимотей е на повече от 30 години, когато започва да пътува с Павел (Деяния 16:1-3), а когато Тимотей е бил бебе, Исус все още не е започнал да служи.

Първите послания от Новия Завет са написани най-малкото 12 години след разпятието. Ето защо, когато Тимотей е бебе, единствените Писания, налични по това време, са книгите, които християните биха нарекли Стария Завет.

Следователно, когато Павел казва на Тимотей:

(1) Писанията могат да ни направят мъдри за спасение;

(2) Писанията могат да ни поучават;

(3) Писанията могат да ни изобличават;

(4) Писанията могат да ни коригират (поправят) и

(5) Писанията ще ни дисциплинират в правдата.

Павел на практика казва, че Еврейските Писания са тези, които правят тези неща за нас.

Това е една основна истина, която трябва винаги да помним. На първо място, когато се опитваме да разберем истината за Бог, ние трябва да гледаме единствено към Писанията. Ако една доктрина или една концепция ни бъде представена, която не е ясно основана върху пасаж от Писанията, не бива да слушаме онова, което се говори. Ако някой поучава концепция, която се базира на едно единствено Писание, ние трябва да сме особено внимателни дали да я приемем, защото е възможно учителят да е разбрал погрешно този пасаж. На второ място, всичкото Писание може да бъде използвано за наше поучение. Не бива да изключваме определени пасажи и да казваме, че те не могат да се използват за наставление. Всички доктрини трябва да бъдат подкрепяни от Еврейските Писания иначе няма как да са били поучавани нито от Исус, нито от Павел.

Следователно, за да можем да разберем Царството на Бог, ние трябва да разбираме както учението на Еврейските Писания, така и учението на Новия Завет по тази тема. Двата термина Царството на Небесата и Царството на Бог се срещат често в Евангелията. Всъщност, има 84 пъти, в които са употребени тези две фрази. ¹² Освен това има 120 ¹³ други споменавания на думите цар и царство в евангелията.

Тъй като тази книга е само едно кратко въведение към Царството Небесно, няма да изследваме всеки отделен пасаж от Писанията, който ни учи за царството.