Бракът и семейството в Библията

By Stephen Hedges

Повечето култури държат на традицията на брака. В някои култури браковете се уреждат за деца от техните родители, докато в други култури браковете са продукт на похот. Но в повечето общества бракът се смята за почтена институция.

Повечето хора желаят да намерят този специален човек, за когото да се оженят и да прекарат остатъка от живота си в удобно състояние на любов. За съжаление статистиката показва, че повечето хора никога не постигат тази мечта.

Тази книга е предимно за мъже, тъй като мъжът обикновено създава основните проблеми в повечето бракове.

Възможно е да имате щастлив и пълноценен брак, където любовта живее и расте. Но постигането на тази цел изисква разбиране какво е любовта и как любовта расте.

Основната цел на тази книга е да използва Библията, за да дефинира брака и да ви покаже как да намерите и да живеете щастливо с правилния съпруг. Това включва да ви покаже целта на брака, изискванията на любовта и средствата за постигане на любов.

• Language: Български
• Publisher: Stephen Hedges
• Release date: Oct 10, 2023
• ISBN: 9798215739464

Stephen Hedges

Stephen Hedges was born into a Jewish family and raised in Kenya (East Africa).Since the turn of the century Stephen Hedges has taught the Hebrew Scriptures (the Old Testament) at an institute in Bulgaria.

Book preview

Въведение:

Повечето култури се придържат към традицията на брака. В някои страни браковете се уреждат за децата от техните родители, докато в други култури браковете са продукт на пожеланието. Бракът в повечето общества се счита за почтена институция.

Човечеството като че ли има основна нужда да обича и да бъде обичано и повечето хора искат да намерят този специален човек, когото могат да обичат и който от своя страна да ги обича безусловно. Мечтаят да срещнат този човек, да се оженят за него и да прекарат остатъка от живота си в комфортно състояние на любов. За жалост, статистиките показват, че повечето хора никога не постигат тази мечта.

Може би познаваме и уважаваме двойки, които имат щастливи и устойчиви бракове и на нас също ни се иска да можем да постигнем същото нещо, но тъжната истина е че за повечето хора, това желание никога няма да се превърне в реалност.

На практика проблемът е двустранен – от една страна е развлекателната индустрия, която представя нереалистични идеи за естеството на любовта и на брака, а на второ място - повечето хора нямат никаква представа как точно да определят любовта.

Героите от романтичните истории, които гледаме по телевизията и във филмите, често са изпълнявани от актьори или актриси, чийто живот от другата страна на широкия екран, е живот в един измислен свят, който е лишен от всякаква истина. Актьорите и актрисите като че ли имат най-кратките и най-нещастни бракове. Следователно, те са най-лошите примери за подражание, когато става въпрос за намирането на любовта и щастливия брак.

Невъзможно е да се говори по всеки един аспект от дадена тема в една книга, затова аз съм написал тази книга предимно за мъжете. Обикновено мъжете са тези, които създават проблемите в повечето семейства, затова информирането на мъжете и промяната на тяхното отношение може да окаже съществено влияние върху цялостното състояние на брака.

Възможно е да имате щастлив и удовлетворителен брак, където любовта е жива и се развива, но постигането на тази цел налага да разберете какво точно е любовта и как се развива тя.

Основната ми цел в тази книга е да дам определение на брака и да ви покажа как да намерите и да живеете щастливо с правилния брачен партньор. Това означава да ви покажа каква е целта на брака, изискванията за любовта и начините, по които може да се постигне любовта. Библията ще бъде нашият източник на информация за това как да се оженим и как да останем щастливо женени.

Бележки:

В цялата книга терминът Еврейските Писания се използва в замяна на християнския термин Стар Завет. Най-правилното име за Юдейските Писания е TaNaK, ¹ но много малко християни са запознати с тази дума (и все пак в някои бележки под черта е използвана думата TaNaK). В защита на своите юдейски корени ще кажа, че името на Святия се изписва като Б-г. ² Думата АДОНАЙ се използва в смисъла на четирибуквеното име в текста от Писанията. Думата ГОСПОД се използва в текстове, различни от Писанията, за да обозначи отново името, което се изписва с четири букви. Често пъти някои от хората се опитват да произнесат това име като YHVH (което обикновено звучи като Йехова или Яхве). Но тъй като не знаем какво е правилното произношение на името, за предпочитане е да използваме АДОНАЙ. Никога не е комплимент за някого, ако вие произнесете погрешно неговото име, но винаги е приемливо да се обръщате към него с официалната му титла.

Преводите на Еврейските и Гръцки текстове са мои и не бива да бъдат считани за най-добрите преводи. Опитвам се да остана верен на оригиналните текстове и да дам максимално буквален превод, до колкото това е възможно, но понякога това прави превода труден дори и за четене. Когато думите в превода на Библейските текстове са свързани заедно (чрез употребата на тире), това означава, че тези думи всъщност превеждат една единствена дума от оригиналния текст.

Аз използвам стандартния Масоретски текст за Еврейските Писания, който се позовава както на Ленинградския кодекс, така и на Biblia Hebraica Stuttgartensia, и също така отбелязва ketiv (писмените) за разлика от qere (говоримите) форми на определени думи. Навсякъде, където Кумранските ръкописи (ръкописите от Мъртво Море) се различават от Масоретския текст, аз се опитвам да обясня защо се различават и базирам превода си на най-доброто решение за тези разлики.

Относно гръцкия новозаветен текст, нещата там са много по-сложни отколкото при Еврейските Писания. Съществуват близо 40 000 известни варианти на Гръцкия Нов Завет. Аз винаги се консултирам с 26-то издание на Nestle-Aland и също с всички новозаветни папируси (свитъци) до Р104 (основани на отпечатания текст в „Пълен текст на най-ранните новозаветни ръкописи" от Комфорт и Барет).

Всички цитати от Писанията са изписани в наклонен „Times New Roman шрифт. Цитатите от Юдейските Писания, които се срещат в текста от Новозаветен пасаж ще бъдат в наклонен „Ezra шрифт. Всяка една дума, която се появява в текста в ненаклонен шрифт в по-малък размер, е дума, която е добавена, за да поясни текста (но не се среща в оригиналния Еврейски или Гръцки текст).

На много места в Еврейските Писания номерата на главите и стиховете в TaNaK се различават от тези в християнските преводи на Библията. Освен това християнските Библии, които са отпечатани на Запад, използват Римокатолическото номериране на главите и стиховете, докато християнските Библии, отпечатани в Източна Европа използват Православната система за номериране на главите и стиховете (която се базира на Септуагинтата). Навсякъде, където тези системи се разминават, аз използвам юдейската система на Еврейските Писания и отбелязвам в бележките под черта Католическото и Православното номериране.

Тъй като повечето автори на Новия Завет са Юдеи, те като цяло употребяват гръцките думи в рамките на смисъла, който те имат в Септуагинтата, която е стандартния гръцки превод на Юдейските Писания, направен около три века преди да е написан Новият Завет. Юдеите, които пишат Новия Завет не са обучени в гръцкия класицизъм, следователно не са запознати с класическите определения на думите на гръцки. Ето защо, всички редки думи в Новия Завет са тълкувани на базата на това как са били употребени в LXX (Септуагинтата) и какви точно думи на иврит или дума превежда LXX.

Тъй като повечето електронни четци не поддържат азбуката на иврит, всички текстове на иврит, които оригинално са били в този ръкопис, съм изместил в Бележки. Електронните четци, които не поддържат азбуката на иврит заменят буквите с поредица от въпросителни знаци. Ако имате такъв четец, който поддържа шрифт на иврит, можете да натиснете върху горните букви (които изглеждат по този начин a), които са след определени думи от текста и те ще ви отведат до правилната дума на иврит в Бележки. Ако имате четец, който не поддържа шрифт на иврит, тогава не обръщайте внимание на горните букви. В много от бележките под черта също има думи на иврит, а ако четецът ви не поддържа шрифт на иврит, тогава думите също ще се появяват като поредица от въпросителни знаци. Други електронни четци поддържат азбука на иврит, но не поддържат писането от дясно на ляво и ако имате такъв четец, тогава думите на иврит ще се четат в обратна посока (от ляво на дясно).

Глава 1 – Целта на брака (Chapter 1 Целта на брака)

Бракът е почтен

Евреи 13:4 Бракът ³ е почтен във всичко, а леглото е неосквернено. ⁴ Обаче сексуално неморалните и прелюбодейците ще бъдат съдени от Бог.

Бракът е почтен и в повечето общества се зачита институцията на брака. Повечето хора уважават онази двойка, която е щастливо женена, особено ако ни имат дълъг и радостен брак.

Какви, обаче, са целите на библейския брак?

Някои библейски учители защитават идеята, че целта на брака е да се изпълни библейската заповед да бъдем плодоносни и да се размножаваме. ⁵ Ако основната цел на брака е да се раждат деца, това би означавало, че брак, в който няма деца, е противен на Божията воля и невъзможността да се родят деца би била основание за развод. ⁶ Само че ние виждаме съвсем ясно в Писанията, че дълго след като Сара вече не може да има деца, ⁷ Аврам и Сара остават женени. На второ място, жените могат да раждат и без да са женени. Библията не казва, че бракът е почтен, ако се родят в него деца. Казва само, че бракът е почтен.

Някои хора твърдят, че бракът съществува, защото Библията казва, че двама са по-добре от един. ⁸ Само че Библейското изказване е направено предимно по отношение на работата, а не на брака. Няма никакво съмнение, че най-добрият съюз за работа понякога е този между съпругата и съпруга, но в Писанията няма указ съпругът и съпругата да трябва да бъдат колеги съработници, в която и да била работа. И макар съпругът и съпругата да могат да пътуват заедно като мисионери, трябва също да обърнем внимание и на това, че с изключение на Акила и Прискила, няма Библейски пример за съпруг и съпруга, които да работят в служението като съработници.

В случая с Акила и Прискила, обикновено се твърди, че те са съработници в служението, само че Лука ни представя Акила (Деяния 18:2) доста преди да спомене Прискила. Няма пряко доказателство в Новия Завет, че този мъж и неговата жена са съработници в служението.

Двама мъже могат да отидат като мисионери и да бъдат далеч по-успешни заедно, отколкото ако всеки един от тях отиде сам. Виждаме, че Павел и Варнава заминават заедно като мисионери и че Исус изпраща Своите ученици по двама. Така че, стиховете в Еклесиаст не съдържат никакъв указ относно брака и всъщност никъде не се загатва за брака в целия този пасаж.

Бракът е почтен в очите на Бог и неговата цел е много духовна. Мойсей и пророците ясно разкриват целта на брака; макар че в някои части от Писанията (и дори в Тората) ⁹ откриваме само да се загатва за тази цел. Без изучаване на онова, което Тора и Пророците казват за брака, ние никога няма да можем да разберем Божията цел и постановление за брака.

Бракът символизира Божията любов

Исая 62:1–5

1 Заради Сион аз няма да мълча. И заради Ерусалим, аз няма да бъда тих. Докато правдата й не се изяви в яркост и нейното спасение погълне като факла. 2 Народите ще видят твоята праведност и царете твоята слава. И ти си наречена с ново име, което устата на АДОНАЙ уточни. 3 И ти ще бъдеш красива корона в ръката на АДОНАЙ, и царски венец в ръката на своя Бог. 4 И повече не ще се казва за теб, Изоставена. И за земята ти повече не ще се говори, Запустяла. Защото ти ще бъдеш наречена, Ефсива. ¹⁰ А земята ти ще бъде наречена, Венчана. Защото АДОНАЙ се наслаждава в теб и твоята земя Той приема (жени се за нея). 5 Защото както отбран мъж се жени за девица, синът ти ще се събере с теб (ожени за теб. И както младоженец ликува за своята невяста, така и Бог ще ликува над теб.

В стих втори Господ обещава да даде на Сион ново име, което Той разкрива във втората част на стих четвърти. Сион ще бъде наречена Ефсива, а земята й ще бъде наречена Венчана. Ефсива може да се преведе като „Тя е копнежът ми и моят копнеж е насочен към нея.". А Венчана означава омъжена. Тук имаме ясна картина за желанието на Бог да подготви народ за Себе си като Своя невяста. Исая определя народа на Израел като тази невяста.

Често в Писанията, когато статутът на отделна личност се промени (независимо поради каква причина), Бог й дава ново име. Когато Бог сключва завет с Аврам, Той променя неговото име на Авраам. Друг пример е когато Бог възобновява заветното Си взаимоотношение с Яков; тогава Той променя името му на Израил. Следователно, в тези стихове в Исая, Бог променя името на народа на Израил на Ефсива, за да покаже, че Той го е взел за Себе Си като вечна невяста.

Осия 2:21–22 ¹¹

21 Сгодих те за Мен завинаги.

И те сгодих за Мен в праведност, в съд и в благост и състрадание.

22 Сгодих те за Мен във вярност.

И ти ще познаваш АДОНАЙ. ¹²

Тези два стиха съдържат една мисъл. ¹³ ГОСПОД говори в първо лице директно на Израел, Неговата възлюбена невяста, като казва, че този брак ще бъде вечен. Бог повтаря фразата „Сгодих те за Мен. три пъти. Това е в пълно противоречие на действието, с което някога се е узаконявал разводът в Израел, където мъжът е трябвало да повтори фразата „Развеждам се с теб. три пъти. Когато, обаче Бог казва три пъти „Сгодих те за Мен.", той гарантира на Израел, че Той никога няма да се разведе с нея.

Когато един израилтянин се жени, той е длъжен да даде на съпругата си дар по време на сватбената церемония. ¹⁴ На Своята сватба с Израел, Бог дава на невястата Си тристранен дар на праведност, съд и благост, които ще дойдат чрез Неговото безкрайно състрадание към нея (Израел).

Поради брака си с Бог и поради приемането на Неговите дарове, невястата (Израел) ще достигне до интимно познаване на своя Господ и Бог. Тя няма само да знае за Него, но ще Го познава по същия начин, по който тя е била позната от Него. ¹⁵

Откровение 19:7–9

7 Ние можем да се възрадваме и да издигнем и прославим Него, който дойде за сватбата на Агнето, а жената се подготвя. 8 А на нея се даде да може да се облече с чист, сияещ памук, защото памукът е справедливата-награда на светиите. 9 И Той ми каза: Пиши: ‘щастливи са тези, поканени на сватбената вечеря на Агнето’. И пак ми каза: Това са верните думи на Бог.

Народът на Бог трябва да стане невяста на Агнето. Ние трябва да се подготвим за тържеството, където Той ще ни вземе за Себе Си. Ние сме подготвяни за най-трайния брак, който някога може да има – брак, който буквално е сключен в Небето. Това ще бъде най-щастливият и най-съвършен брак.

Следователно, най-важната цел на брака тук на земята е ние (Божият народ) да демонстрираме на света чрез своя брак Божията велика любов и желанието Му да бъде със Своя народ. Когато наблюдават семействата ни, хората в света трябва да разберат любовта (агапе) на Бог. Нашите бракове трябва да демонстрират агапе/любовта на Бог, а ние трябва по-малко време да прекарваме в приказки за любовта на Бог и все повече да я демонстрираме.

Бракът изработва святост

Ефесяни 5:25–28

25 Съпругът трябва да агапе-обича своята съпруга, точно както Христос агапе-обикна църквата (събранието) и предаде Себе Си за нея. 26 За да я направи свята, очиствайки я чрез измиване във вода чрез провъзгласяването. 27 За да я представи Той на Себе Си славно събрание, в която няма нито петно, нито бръчка или някакво такова нещо, но тя да бъде свята и непорочна (без недостатък). 28 Така трябва и мъжът да обича жена си като собственото си тяло. Този, който обича собствената си жена – себе си обича.

Най-напред трябва да посоча, че в Библията агапе-любовта винаги е описвана като нещо, което вие правите, а не като нещо, което усещате. Любовта е действие, а не емоция. Бащата разкрива Своята любов към нас като жертва Своя Син на кръста. Що се касае до Библията, любовта е самопожертвователно действие. Любовта поставя нуждите на другия човек над собствените си нужди.

Причината, поради която съпрузите трябва да имат самопожертвователна любов към жените си, е за да отразяват вида жертвоготовна любов, която Отец показва към целия свят и която Исус демонстрира, когато предава живота си за църквата. В брака е отговорност на съпруга да бъде готов да пожертва живота си за своята жена. Не само, че Исус е пример за начина, по който съпругът трябва да се отнася към жена си, но също и съпругът трябва да бъде подражател на Исус. Домът на един вярващ се превръща в модел на бъдещия вечен брак.

Така че, когато Павел инструктира мъжа да обича съпругата си, Павел мисли за действията на един мъж към неговата жена. Подходящите действия на един мъж към неговата жена трябва да се основават на жертвата на собствената му воля заради нейното добро.

Павел ни казва, че Христос прави две неща за събранието в процеса на превръщането му в невяста. Най-наред, Той я прави свята; на второ място Той я представя като славна, без петно и бръчка, за което Павел набляга, че Христос я прави свята и без недостатък.

Когато тя бъде заделена за Бог, святостта се придава на невястата. И двете изказвания се базират в еврейския език и традиция. На иврит думата kadosh b означава „да направя свят". Но думата kadash c също означава „да бъда сгоден за жена". На иврит двете думи се пишат по абсолютно един и същи начин и само съдържанието ви показва по кой начин трябва да я произнесете. Затова на иврит съществува пряка връзка между святостта и брака. Всъщност, Равините често коментират, че един мъж не може да бъде считан за свят, докато не сключи споразумение да се ожени за жена.

И така, за юдеите има пряка връзка между концепцията, че Бог взима невяста за Себе Си и че Той прави Своя народ свят. От юдейската жена се изисква непосредствено преди нейния брак тя да се потопи във водите на mikvah (кръщение). По времето на този процес се прави една декларация, която очиства бъдещата булка от всякаква форма на ритуална нечистота, ¹⁶ и в момента на своето потапяне, жената е очистена. ¹⁷

На иврит думата свят (kadosh) d се използва, за да опише състояние на отделяне от една ситуация за друга ситуация. И когато мъжът се сгоди за жената, той е отделен от своята предишна липса на отговорност като несемеен мъж и е заделен за жената. При сгодяването мъжът поема всички отговорности на семейния мъж, без да се наслаждава на нито една от привилегиите на този брак. Така и жената е отделена за мъжа. Затова има пряка връзка между сгодяването и святостта.

От стих 27 научаваме, че любовта на Бог е тази, която прави невястата славна, без петно и бръчка. Това съвършенство (безупречност) не е в резултат на упорита работа от страна на невястата. Съвършенството е в резултат от самопожертвователната любов на жениха. Този художествен образ е взет от Езекил 16:9-14 в начина, по който Бог облича Израил в златни и сребърни накити и красиви бродирани дрехи, докато я подготвя да бъде Негова невяста. ¹⁸

Брачното взаимоотношение на двама вярващи директно е сравнено с взаимоотношението между Бог и Неговата невяста. Съпругът трябва да обича (агапе) своята жена, така че той да показва пример за това как Бог обича Израел и я подготвя да бъде Неговата невяста.

В 28 стих Павел ни казва, че мъжът е длъжен да обича жена си така, както обича собственото си тяло. Повечето хора глезят телата си по различни начини. Например, човек може да е склонен да яде храните, които тялото му харесва, а не тези, от които се нуждае. Освен това повечето хора са склонни да взимат мерки, за да създават по-големи удобства за телата си в различните обстоятелства. Затова Павел казва, че един мъж трябва да прави точно тези неща за съпругата си, защото това представлява любовта в действие.

Езекил 16:9–14

9 И Аз те измивам с вода. И Аз очиствам кръвта от теб. И аз поставям върху теб мехлем (помада). 10 И Аз те обличам с извезани дрехи. И Аз те обувам с кожа от дюгон (морска крава). И Аз те обличам с фин лен. И Аз те покривам с рисувана коприна. 11 И Аз те украсявам с украшения. И Аз ти давам гривни за ръцете ти. И колие около врата ти. 12 И Аз давам халка за носа ти. И халки за ушите ти. И корона на красавица е на главата ти. 13 И ти си слагаш злато и сребро. И облеклото ти е фин лен и рисувана коприна и везани дрехи. Фино брашно, мед и маслинено масло си яла. И ти си много, много красива. И се издигаш до кралско височество. 14 И твоето име се разпространява между народите, заради твоята красота – защото тя е съвършена в Моето великолепие, което ти дадох. Утвърждение от моя Господ - АДОНАЙ.

В стих 9 виждаме основата за юдейския обичай, в който жената се потапя в mikvah (кръщава се) точно преди брачната церемония. От тук произхожда и художественият образ, който Павел използва в Ефесяни, за да опише какво е направил Христос за църквата. Виждаме, обаче, че освен че преминава през mikvah (кръщение), невястата е помазана с маслинено масло. Знаем от Писанията, че акта на помазване на един човек (или на предмет) с масло, често се свързва със святостта. От момента, в който жената премине през mikvah (кръщение) и бъде помазана, тя влиза в своя царствен ранг (стих 13) и съпругът й е длъжен да й подсигури значителни дарове. Той й подсигурява везани дрехи, рокля от лен и рокля от коприна. Подсигурява й обувки, изработени от кожа на дюгон. ¹⁹ Това е зестра, достойна за кралица.

В повечето Библии препратката към обувките се превежда като направени от кожа на язовец. Това е така, защото Мартин Лутер смята, че немската дума за язовец (dachs) звучи много близко до думата на иврит tahash. e Лутер е смятал, че немският език е произлязъл от иврит. Затова, от немския превод на Библията оставаме с впечатлението, че обувките на невястата са били изработени от кожа на язовец. Но и на иврит, и на арамейски думата tahash се използва за вид бозайник, познат като дюгон, или като ламантин, или като вид морска крава.

Повечето хора не са запознати с това животно, затова е необходимо да обясня колко е важно споменаването на този вид кожа. Красотата на кожата на дюгона е в това, че тя е непромокаема и много издръжлива. Ето защо външните покривала на Скинията са били направени от същия материал.

Най-външният слой, покриващ Скинията, е трябвало да бъде непромокаем, за да може дъждът да не прониква към по-долните слоеве. Всякаква влага, която би си проправила път към по-долните покривала, би създала мухъл и плесен в горещия пустинен климат. Мухълът и плесента са наречени „проказа" в Библията и ако в Скинията бъде открита проказа, тогава тя е трябвало да бъде разглобена. Затова обувките, които съпругът подсигурявал на своята жена, е трябвало да бъдат изработени от този непромокаем материал, за да пазят краката й сухи във време на дъжд и да я опазят от нечистота.

Подсигуряването на такива фини и скъпи дрехи за своята жена е било голяма финансова жертва за съпруга. Това е акт на любов. Последиците от това тя да бъде празнично облечена в отбрани дрехи, дадени й от нейния съпруг, е че тогава невястата е била обявявана за съвършена.

Ефесяни 5:27–28

27 Така че Той да я представи на себе си славна църква, без петно или бръчка, или нещо такова, но тя да може да бъде свята и безупречна. 28 Така са длъжни мъжете да обичат своите жени като собствените си тела. Който обича своята си жена – себе си обича.

Павел ни казва, че Бог представя Своята невяста пред Себе Си в славно великолепие. ²⁰ Този образ е заимстван от стиховете, които откриваме в Езекил. Вярващите се превръщат в чиста и свята невяста за своя Бог.

Не забравяйте, че на иврит думата kadosh f означава „правя свят, но също така означава „да бъда сгоден за жена. Следователно, на иврит съществува пряка връзка между святостта и брака. Заради това, ако един мъж не е семеен, би му било много трудно да твърди, че той е свят.

Бракът носи благословения

Притчи 31:11 Когато съпругът й се довери със сърцето и ценностите (богатствата) си, той няма лишения.

Този стих е вдъхновил равинското учение, че ако един мъж няма съпруга, той никога няма да може да се наслаждава на постоянен просперитет. Постигането на икономически успех от страна на мъжа е пряко свързано с това той да има жена и да й се довери с цялото си сърце. Има много други истории в Библията, които показват пряката връзка между финансовия успех на един мъж и това той да има съпруга.

Битие 12:1–3

1 И АДОНАЙ каза на Аврам: "Отиди за себе си от земята си и от роднините си