Predestined (Bulgarian edition) ПРЕДНАЗНАЧЕН

By Andrey Shapoval

Твоето съществуване е свидетелство за това, че съдбата ти е завършена в Бог. Ти си част от Неговия план. Бог от вечността те е изпратил на тази земя, за да извършиш волята Му, предопределил е всичките твои дни, още преди първият от тях да е станал реалност. 

 

Как да намеря себе си в Бог? Кой съм аз в Него? Какво т

• Language: Български
• Publisher: Andrey Shapoval Ministry
• Release date: Feb 15, 2023
• ISBN: 9781088125014

Andrey Shapoval

Андрей Шаповал - пастор-евангелист, миссионер, всемирно известный спикер и основатель служения Пламя Огня (Flame of Fire Ministry). После своего покаяния он полностью посвятил себя познанию Бога, и вскоре у него произошла сверхъестественная встреча с Иисусом. Андрей страстно влюблен в Бога и служит людям с отцовским сердцем. Вместе с командой служения он по всему миру проводит огромные крусейды, школы, конференции, проповедуя Евангелие Царства в силе и славе Божьей. Через его служение огромное колличество людей приходят ко Христу и переживают огонь Святого Духа; Бог освобождает, исцеляет и восстанавливает жизни людей. Андрей со своей супругой Наташей растят четырех детей и проживают в Сакраменто, Калифорния. www.ffministry.com

Book preview

ПРЕДНАЗНАЧЕН

РОДЕН ЗА ПОВЕЧЕ

Андрей Шаповал

Copyright © 2020 Andrey Shapoval

All rights reserved

Превод и редактиране: Симеон и Пенка Влъчкови

Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана, нито предавана под каквато и да било форма и по какъвто и да било начин – електронен или друг, без писменото разрешение на издателя.

Използваните цитати от Библията са от Ревизираните преводи 1938 и 1940 г.

ISBN: 978-1-0881-2501-4

ПРЕДГОВОР

Скъпи приятелю,

Преди да навлезеш по-дълбоко в тази книга, искам да знаеш, че фактът, че я четеш, не е случаен. Преди думите на тази страница да бяха написани, аз се молих за теб. Помолих Светия Дух да промени завинаги начина ти на мислене и да разкрие истинската цел на живота ти. Нека сам Исус Христос те просвети, защото Tой е истинската светлина, която слиза от небето, за да просвети всеки човек, който вярва в Него. Вярвам, че докато четеш тази книга, Божият Дух ще започне да прави промени в мисленето ти и ще преобрази живота ти. Остани с мен до края, за да видиш целия път, който извървях. Молитвата ми е Светият Дух да стане за теб най-близката личност! Нека Той отвори очите на сърцето ти, за да можеш да видиш себе си така, както Бог те вижда. Да осъзнаеш какво славно наследство имаш в Господ Исус Христос! Ти и аз сме синове и дъщери на Всевишния Бог, призвани да вършим волята на Отца на тази земя!

Насърчавам те да поспреш точно сега за момент и да позволиш на Бог да те върне обратно във времето, когато те е заченал. Преди да те създаде в утробата на майка ти, Той те създаде в ума си (Псалм 139:16). Преди дробовете ти да се напълнят с въздух, преди викът ти да обяви влизането ти в този свят.

Ти си бил създаден от самия Бог, преди да бъде създадена Вселената. Той е записал всичките дни, които са ти били определени, още преди да е изтекъл и първият от тях. Запомни: Господ не започва нищо във видимия свят, без първо да го завърши в духовния свят. Самото ти съществуване на земята е доказателство, че Бог има план за теб и за това Той е наредил да се родиш.

Бог е отредил определено време за всеки човек на земята. Той иска да станем мъже и жени по Неговото сърце, които да изпълнят всичките Му желания и намерения за това поколение. Забележи какво е писано за Йоан Кръстител: Tой беше човек, изпратен от Бога, за да повярват всички чрез него. С други думи, в един момент Бог е наредил на Йоан да свидетелства за Христос и да води хората към покаяние. Йоан е изпълнил своята мисия на земята. Сега ти и аз трябва да свършим нашата част. Бог е дал на всеки от нас определено време, за да Го търси и да Му служи. Всеки дъх, който поемаме, идва от Него и само чрез Него живеем, движим се и съществуваме.

От момента, в който се почувствах принуден да напиша тази книга, започнах да се моля за теб да станеш личност на вярата и да влезнеш в своята съдба, за да изпълниш волята на Отца. Защо? За да може и чрез теб царството Божие да се разпростре на тази земя. Повярвай ми, това, което е написано в тази книга, не е просто информация, тя е съставена от откровение след откровение от Светия Дух, което радикално промени мисленето ми и промени собствения ми живот. През всяка глава аз ще те водя по възходящия път, който Бог е положил пред мен. Ще видиш и духовните преживявания, които Господ ми позволи да преживея. Вярвам, че чрез тази книга Божият Дух ще изпълни сърцето ти със Своя огън и дълбока, неутолима жажда за още, защото ти си роден за повече, роден си за величие!

Твоето дихание и тяло са дадени от Бога и имат по-голяма цел, отколкото дори си мислиш. Бог иска да те употреби, за да продължиш да изписваш Божиите дела на земята, изграждайки Неговото царство. Дълбините на сърцето ми викат към Него, докато се моля ти и аз да станем хората, за които Той няма да се срамува да Се нарече техният Бог. Вярвам, че само чрез Него ще можем да завършим пътуването си с победа и накрая, когато се прекланяме пред Всевишния Господ, да чуем думите: ,,Хубаво, добри и верни слуго!" Ако това е молитвата и на твоето сърце, тогава заповядай с мен на едно невероятно пътешествие чрез Светия Дух за по-доброто ти бъдеще.

УВОД

Усещах как атмосферата около мен се променя и започва да се сгъстява. Това преживяване беше подобно на онова, когато за първи път срещнах Исус. С всеки дъх, който си поемах, налягането на атмосферата се увеличаваше, докато така притисна тялото ми, че в един момент се озовах високо над земята в едно привидно различно измерение.

Озовах се в една огромна сграда, която сякаш продължаваше вечно. Структурата се простираше докъдето ти поглед стига. Тази сграда приличаше на огромна фабрика и беше пълна с различни машини и работещи конвейери. Всяка част от оборудването беше включена, но по някаква причина нямаше достатъчно работници, така че повечето от машините не работеха и никой не ги използваше. Малкото работници, които бяха там, се опитаха да покрият цялата работа, но просто не можеха да свършат всички задачи. Беше ужасно да се види колко много хора липсваха. Обемът на работа беше толкова голям, но броят на работниците беше толкова малък. Не достигаха не хиляди, а милиони работници!

Наблюдавайки всичко отгоре, виждах как малкото работници тичат от една машина към друга, после към трета, към четвърта и пета, давайки най-доброто от себе си, те вършеха възможно най-много работа и в същото време викаха за помощ. Заводът просто беше с недостиг на персонал. И това не се случваше само в една секция, а в цялата сграда! Ако на всяко място имаше работник, щеше да има хармония и качество без неуспехи в процеса, а самата работа щеше да се извършва ефективно, правилно и своевременно!

Конвейерът работеше, машините бяха включени, трябваше да се свърши огромно количество работа, хората тичаха и викаха: ,,Помогнете ни!" Свят ми се зави от това което виждах. Извиках: ,,Господи, къде са всички останали? Защо има толкова малко работници тук? Защо никой не идва на помощ? „ Колко лесно би било, ако всеки необходим работник присъстваше и си изпълняваше своята част от работата.

Интересно е да се отбележи, че над целия този шум можех да чуя собствените си мисли много силно: ,,Боже, кого викат? Кого търсят за помощ? Сякаш получих отговор на въпроса си, когато обърнах глава и видях дълъг коридор и в него един много дебел човек, който вървеше напред-назад. Този индивид беше просто подут, с огромни размери. Чу виковете за помощ, но изобщо не обърна никакво внимание. Помислих си: ,,Кой, за Бога, е тоя? И в този момент Светият Дух започна да ми говори.

ГЛАВА ПЪРВА

НА СТЪПАЛАТА

Ясно си спомням вечерта през май на 2002 г., когато излязох от жилището си, спрях на прага и просто седнах на стъпалата. Това беше моето място за мислене. Аз често седях на тези стъпала и размишлявах за живота, позволявайки на мислите ми да се скитат свободно. Не осъзнавах, колко по-различна щеше да бъде тази нощ от всяка друга, докато потъвах дълбоко в моя вътрешен свят.

Продължавах да се чудя дали има нещо повече за живота ми. И какво ли може да е то? Защо животът ни е толкова монотонен? Това ли е наистина всичко, за което трябва да се живее? Умът ми препускаше, мислите се трупаха една върху друга. Никога не съм предполагал, че е възможно да се потопиш толкова на дълбоко в мислите си, че да можеш буквално да ги преживееш, дори физически ме побиха тръпки по цялото тяло.

В един момент видях как в ума ми се развилня ожесточена битка, истинска духовна война. Пред очите ми се появяваха и изчезваха картини, видях два образа, които воюваха за душата ми. Духът ми крещеше, а реалността ме разкъсваше със своята несигурност, така нареченият ми живот беше заплетен в проблеми и безизходни ситуации.

В живота на човек понякога идва преломен момент, повратна точка, когато много неща се сриват, след което животът вече не може да бъде същият. Определено мога да кажа, че това беше моята повратна точка, момент за избор, моята Гетсиманска градина. Седейки на тези стълби, усещах жестока борба за моето бъдещето. Това беше истинска война с две едновременни битки: аз се борех с дявола, но също и с Бога. Чувствах се като Яков, който се бори за благословията си (Битие 32:22-32). Картини от миналото и настоящето бавно проблясваха в съзнанието ми, моите грешки и съжаления. Не можех да разбера дали изобщо имам бъдеще, дали изобщо има отговори на въпросите ми. Кой съм аз? Защо съм тук? За какво съм се родил? Това ли е всичко в живота? На своите двадесет и две години се чувствах напълно съсипан и дълбоко ограбен вътрешно. Опитвах се да намеря капка надежда, която да хвърли лъч светлина върху бъдещето ми. Пустош. Достигнах дъното. Чувствата силно ме измъчваха, а мислите продължаваха да се въртят като буйна река. Аз вече не чувствах нито удовлетворение, нито радост от живота. Не чувах нищо друго освен ударите на сърцето си и всичко вътре в мен крещеше отчаяно към Бог: ,,Боже, какво следва? Как да продължа така?"

Внезапно настъпи голяма тишина, като бушуваща река, която достига устието на океан. Хаосът внезапно спря, стори ми се, че чух гласа на майка ми: ,,Андрей, Бог те доведе на този свят със специална цел." Наистина ли имам предназначение? В мен се появи искрица надежда и аз, вкопчвайки се в нея, се върнах в детските си години. Мама...

Веднъж мама сънувала пророчески сън. В съня видяла мъж зад себе си, който казал: ,,На 17-то число броя на членовете в дома ти ще се промени. Ще родиш син, кръстете го Андрей. Просто ей така, сънят свършил, а тя се събудила разтреперана. Съновидението било толкова живо, че мама не могла да разбере дали е било реалност или сън. Затова тя събудила баща ми, който внимателно я изслушал и казал: ,,Ако този сън се сбъдне и ни се роди момченце, ние обезателно ще го кръстим Андрей. Думите на татко й дали увереност.

Пророческо начало

През 1979г. нашето семейство е живеело в Украйна, в малкото село Коротич, недалеч от град Харков. По това време медицинската технология е била ограничена, без възможност да се определи пола на още неродените бебета и съвсем нормално родителите да не са знаели какви деца ще им се родят. В деня преди да се родя, майка ми била навън и срещнала съседката, която й казала; ,,Аня, сънувах, че си родила момче." Майка ми се усмихнала, и така с безобидния си поздрав съседката, потвърдила онова, което мама вече знаела от съня си.

В съня била казана датата на изписването от родилния дом. По майчините преценки е трябвало да дойда на света на 11-ти октомври, затова на 10-ти октомври тя започнала да се подготвя за болницата, помолила баща ми и той да бъде в готовност през този ден, на което той кимнал с глава и зачакал с усмивка. Няколко часа по-късно започнали родилните й болки и родителите ми отишли в болницата, където започнало раждането. На 11-ти октомври в 7 часа сутринта аз съм се появил на този свят, поемайки първата си глътка въздух. Родителите ми се спогледали с радост, без съмнение сънят бил пророчески. Така ми дали и името Андрей и се започнали дните ми на тази земя.

По това време болниците задържали родилките седем дни. Интересен детайл от тази история е, че когато на 17-ти публикували списъците с изписаните, майка ми не била в тях. Същата вечер обаче чистачката дошла при нея и попитала: ,,Аня, ти защо не си събираш багажа? Само ти от списъка за 17-ти си все още тук!" Така точно на 17-ти октомври майка ми влезла през вратата на нашата къща с мен на ръце. Словото, изговорено от Бог, се е изпълнило до най-малката подробност, доказвайки, че Господ е предвидил всяка една стъпка. Той е определил времето на моето раждане.

Веднъж Бог, обръщайки се към Захария, е казал, че произнесените Му думи ще се изпълнят на определеното време (Лука 1:20). Много години по-късно, в напълно различна страна и ситуация, Божиите думи се изпълниха в определеното им време по подобен начин и за моя живот. Тези спомени така ме ободриха и сякаш ми дадоха глътка жива вода.

Задънената улица

Докато седях на стълбите онази нощ, тези спомени донесоха прилив на живот в слабото ми тяло, но скоро те избледняха и реалността скоро отново завладя ума ми. Трудността и безизходицата на моята ситуация ме теглеше надолу. Имах големи проблеми и дългове. Дяволът ме водеше в задънени улици, пълнеше ми ума с негативни мисли, той с всички сили се стремеше да ме спре и отдалечи от моето призвание, което до тогава беше напълно скрито от мен, поради факта, че не беше дошъл момента Бог да ми го открие. Отново се чувствах безнадежден. Духът ми крещеше в тишината на нощта. Господи, помогни ми да си изясня нещата! Помогни ми да разбера какво се случва в живота ми, помогни ми да се издигна над всички тези проблеми!

Изминаха няколко месеца, откакто се покаях и дадох живота си на Исус. Въпреки това, както и преди, често се чувствах напълно безнадеждно, но се опитвах да се събера, прелиствайки спомените си като страниците на стар фотоалбум се вглеждах в хубавите моменти, за да намеря сила да продължа. Често пред мен се появяваха картини от миналото и настоящето и аз не можех да ги изтрия или спра. Дяволът се превъплъти в образ на старец, който искаше да ме върне в стария ми начин на живот, а аз се борех да не дам старата си природа да господства отново над мен.

Настъпи решаващ момент бях длъжен да направя избор. Погледнах към стълбите, а те една по една се повдигнаха нагоре. Това беше преобраз и разбрах, че Бог можеше да ме изведе стъпка по стъпка, стъпало по стъпало от проблемите, в които се намирах. Въздъхнах тежко. В кой момент нещата излязоха от контрол? Замислих се дълбоко за всичко минало назад в живота ми и бързо осъзнах, че моят низходящ път е започнал отдавна.

Любов от пръв поглед

Още от детството си свикнах със самотата. Моят баща си отиде още, когато бях съвсем малко дете. Съседите ни постоянно коментираха критикувайки, че в нашето семейство имало прекалено много деца и че нищо добро нямало да излезе от нас. Точно тези техни думи използваше дяволът в ума ми всеки път, когато имах вътрешни борби.

През 1995 година семейството ми имигрира в Съединените Американски Щати. Малко след като пристигнах в новата страна, започнах да градя музикалната си кариера. От ранна възраст имах възможността да свиря на различни инструменти и да композирам песни. Музиката ме погълна и бях хванат в американската мечта, тъй като пред мен се разкриха много възможности. Музиката стана моят живот и моят вътрешен свят. Мечтаех да