Онези, които забравят

By Dag Heward-Mills

Бунтовните хора не помнят какво е било направено за тях и често избират да забравят някои неща. Юда не помнеше какво бе направил Господ за него, нито си спомни нещата, които беше видял и чул от Исус. Затова той стана осъдителният характер, който днес познаваме като ""Юда"".
Способността за запомняне е едно от най-важните духовни качества, които може да има един свещеник. Хората, които не помнят, рядко се справят добре. Просто не успяват да се изправят на определени висоти. Тази специална книга за тази рядко дискутирана тема е подарък от Бога за вас."

• Language: Български
• Publisher: Dag Heward-Mills
• Release date: Apr 20, 2018
• ISBN: 9781641350358

Dag Heward-Mills

Bishop Dag Heward-Mills is a medical doctor by profession and the founder of the United Denominations Originating from the Lighthouse Group of Churches (UD-OLGC). The UD-OLGC comprises over three thousand churches pastored by seasoned ministers, groomed and trained in-house. Bishop Dag Heward-Mills oversees this charismatic group of denominations, which operates in over 90 different countries in Africa, Asia, Europe, the Caribbean, Australia, and North and South America. With a ministry spanning over thirty years, Dag Heward-Mills has authored several books with bestsellers including ‘The Art of Leadership’, ‘Loyalty and Disloyalty’, and ‘The Mega Church’. He is considered to be the largest publishing author in Africa, having had his books translated into over 52 languages with more than 40 million copies in print.

Book preview

Глава 1

Неправедността на онези, които забравят

… Бог не е неправеден, та да забрави… (Евреи 6:10).

1. ХОРАТА, КОИТО ЗАБРАВЯТ, СА НЕПРАВЕДНИ

ЗАЩОТО БОГ НЕ Е НЕПРАВЕДЕН, ТА ДА ЗАБРАВИ това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите (Евреи 6:10).

Повечето хора са наясно с „голямата четворка" на греховете: лъжа, кражба, разврат и убийство. Ако питате хората да ви изброят грехове, те едва ли ще се сетят да споменат греха на забравянето. Но Бог говори ясно по темата. Забравянето е неправедност! Да забравиш, да пропуснеш да признаеш, да не си спомниш са грехове пред Бога.

Може ли момата да забрави накита си, или невястата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни (Еремия 2:32).

Направо е непонятно как неправедните забравят някои неща.

Този класически пример от Писанието, свързан с отстъпничеството, показва как булката не би забравила сватбената си рокля. За една булка сватбената рокля е най-ценното нещо.

Много булки поръчват роклите си дълго преди сватбата. В този пасаж от Писанието абсурдността на това да забравиш Бога е сравнена с невъобразимата възможност една булка да забрави сватбената си рокля.

Хората порастват и забравят кой се е грижил за тях и ги е обичал. Забравят онези, които са ги завели при Христос, онези, които са ги отглеждали в Господа и са ги поставили в служение. Възможно ли е да бъдат забравени хората, които са помагали, когато сте стигали най-важните кръстопътища в живота си? Може ли да се обърнете и да нападнете точно хората, които са ви помогнали да израснете? Отговорът е „да"! Това се случва постоянно.

Хората забравят Бога, когато просперират. Европа е изоставила Бога, защото е станала най-богатият континент. Но точно Бог им е дал всичко, което имат. Хората са станали атеисти след като са станали милионери. Колко жалък грях е да забравите онзи, който ви е дал всичко! Наистина, това е неправедност, достойна за най-ужасното наказание.

2. ХОРАТА, КОИТО ЗАБРАВЯТ, СА НЕПРАВЕДНИ И НЯМАТ БОЖИЯТА ПРИРОДА

ЗАЩОТО БОГ НЕ Е НЕПРАВЕДЕН, ТА ДА ЗАБРАВИ това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите (Евреи 6:10).

Бог не забравя! Човек забравя, но Бог не забравя! Хората, които забравят, нямат Божията природа! Да забравиш неща, които никога не бива да се забравят, е проява на падналата природа на злите и покварени хора.

Има определени неща, които човек, контролиран от Божието слово и Божия Дух, не забравя.

Плътският човек не обича да си спомня онези, които са му помогнали. Неспасеният човек не обича да си спомня откъде произхожда. Естественият човек не иска никой да знае как е постигнал положението, на което се радва.

Но това не е в Божията природа. Докато Исус е живял на земята Той постоянно е говорил откъде е. Той каза, че не може нищо да направи Сам.

Той каза, че говори само думите, които Му дава Неговият Отец.

Това е в остро противоречие с гордия, порочен човек. Гордите, покварени хора не разкриват произхода си. Те вярват, че са постигнали всичко сами и смятат, че са на сцената на живота заради собствената си сила.

3. ХОРАТА, КОИТО ЗАБРАВЯТ, СА НЕПРАВЕДНИ И СА ОСЪДЕНИ ДА ИЗСЪХНАТ

Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода? Догде е още зелена и неокосена ИЗСЪХВА преди всяка друга трева. Така са пътищата на ВСИЧКИ, КОИТО ЗАБРАВЯТ БОГА… (Йов 8:11-13).

Хората, които забравят, са осъдени да изсъхнат. Толкова сериозен е грехът да забравиш, че в живота на забравящите валят проклятия. Няма нужда да чуете някой да ви проклина, че сте забравили важните неща. Святото Писание вече е прогласило, че онези, които забравят Бога, ще изсъхнат. Внимавайте да не забравите всички пътища, по които ви е водил Бог и всичко, което е направил за вас.

4. НЕПРАВЕДНИТЕ НЕ СА НАЯСНО С ОПАСНОСТИТЕ ОТ ЗАБРАВЯНЕТО

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; на върбите всред него окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна в чужда земя? АКО ТЕ ЗАБРАВЯ, ЕРУСАЛИМЕ, НЕКА ЗАБРАВИ ДЕСНИЦАТА МИ ИЗКУСТВОТО СИ! НЕКА СЕ ЗАЛЕПИ ЕЗИКЪТ МИ ЗА НЕБЦЕТО МИ, АКО НЕ ТЕ ПОМНЯ, ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие (Псалм 137:1-6).

Трябва да започнете сериозно да се замисляте за паметта. Псалмистът е знаел, че ще е трагично да забрави Ерусалим. Той сам се прокле, ако забрави откъде идва. Толкова е важно да помним. Ако не помните определени неща, може просто да престанете да живеете. Езикът ви ще залепне за небцето, ако не си спомните откъде ви възкреси Бог. Дясната ви ръка няма да може да пише чекове, ако забравите какво Бог е направил за вас.

5. НЕПРАВЕДНИТЕ ХОРА ЗАБРАВЯТ БОГА, КОГАТО СА СИТИ, КОГАТО ИМАТ ДОМ И КОГАТО СА БОГАТИ

ДА НЕ БИ, КАТО ЯДЕШ И СЕ НАСИТИШ И ПОСТРОИШ ДОБРИ КЪЩИ и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството (Второзаконие 8:12-14).

Грехът на забравянето засяга най-вече хора, които са сити! Хората, които живеят в собствени къщи, често забравят Бога. Онези, които са умножили каквото са имали, също бързо забравят Бога. Вие трябва да станете от онези хора, които макар и богати и преуспяващи все пак помнят откъде идват. Тъжен факт е, че мнозина богаташи говорят много, а дават малко. Хората говорят за благословенията, които Бог им е дал, но не почитат Бога заради стореното от Него.

6. НЕПРАВЕДНИТЕ ХОРА, КОИТО ЗАБРАВЯТ ЧЕСТО, СА ГОРДЕЛИВИ

… да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава ДА СЕ НАДИГНЕ СЪРЦЕТО ТИ и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел от Египетската земя, из дома на робството; и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство (Второзаконие 8:12-14, 17).

Гордостта е една от основните причини за забравянето. Хората не искат да признаят, че Бог им е помогнал.

Те не искат да признаят, че някой човек им е помогнал.

В сърцата си те мислят, че сами са постигнали всичко и искат и вие така да си мислите.

Тези хора не признават Бога и сърцата им се възгордяват.

Хора, които не дават десятък, не признават Божията роля в просперитета си. Когато човешките сърца се възгордеят, те казват: „Аз работих усърдно, за да имам всичко това."

Съвременните европейски езичници

Веднъж попитах една богата европейка дали вярва в Бога. Тя ме погледна с учудване, почти с изумление, че й задавам подобен „глупав" въпрос.

„Естествено, че не", отговори тя.

Посочи се с пръст и каза: „Вярвам в себе си. Защо да вярвам в Бога?"

Чувал съм безброй европейци да казват, че африканците вярват в Бога, защото нямат решение на проблемите си. Съвременна Европа, която в миналото е разпространила християнството по