Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

By Благо Киров

Тази книга ни запознава в детайли с всяка една от независимите държави в Европа (включително Русия). В информацията за страните има данни за институции, столица, национален флаг, площ, население, икономика (БВП на човек от населението, внос и износ, външен дълг, разходи за отбрана и т.н.). Всички статистически данни за икономиката и населението са осъвременени от 2014 г., което ги прави актуални. Стойност за справочната тежест на това издание притежават добре разработените исторически очерци за всяка европейска страна - от Праисторията до наши дни.

• Language: English
• Publisher: Благо Киров
• Release date: Nov 16, 2014
• ISBN: 9786050336603

Book preview

Publisher

Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

Blago Kirov 

––––––––

First Edition

Copyright © by Благо Киров

*****

Европа - Държавите в Европа

*****

Вместо Увод

Тази книга ни запознава в детайли с всяка една от независимите държави в Европа (включително Русия). В информацията за страните има данни за институции, столица, национален флаг, площ, население, икономика (БВП на човек от населението, внос и износ, външен дълг, разходи за отбрана и т.н.). Всички статистически данни за икономиката и населението са осъвременени от 2014 г., което ги прави актуални. Стойност за справочната тежест на това издание притежават добре разработените исторически очерци за всяка европейска страна - от Праисторията до наши дни.

––––––––

СЕВЕРНА ЕВРОПА

1. Дания

––––––––

Официално име: Кралство Дания

Столица: Копенхаген (1.174 млн. жит.)

Официален език: датски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 43 094 кв. км.

Най-висока точка: 173 м

Отвъдморски територии: архипелаг Фере (1 400 кв. км; 48 000 жители); Гренландия (2 186 000 кв. км.; 55 000 жители).

Население: 5 655 000

Годишен естествен прираст: 0. 251%

Средна продължителност на живота: 78.63 години

Градско население: 87%

Разходи за образование: 7.8% от БВП

Парична единица: датска крона (100 йоре)

Брутен вътрешен продукт: 248.683 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 44,325 $.

Разпределение: селско стопанство - 1.1%; промишленост – 22.8 %; услуги – 76.1 %.

Безработица: 4.2 %.

Население под линията на бедността: 12.1%

Износ: 99.37 млрд. $.

Внос: 90.83 млрд. $.

Външен дълг: 559.5 млрд. $.

Резерви във валута и злато: 76.65 млрд. $

Годишна инфлация: 2.6 %.

Военен бюджет: 1.3% от БВП

Държавно устройство и институции: Парламентарна монархия; кралят избира премиер, който отговаря пред Парламент (Фолкетинг) с 4-годишен мандат.

––––––––

Историята в дати: ІХ в. - викингите опустошават бреговете на Западна Европа и създават кралство в Източна Англия (Данлоу); Х в. - обединение на Дания и приемането на християнството; крал Кнуд Велики (1018-1035) обединява Дания, Англия и Норвегия;  крал Валдемар I Велики (1157-1182) започва нова военна експанзия; крал Валдемар ІІ (1202-1241) - апогей на датската феодална цивилизация; възкачването на шведския трон на Густав Ваза (1523) слага край на Калмарския съюз, обединяващ Шведската корона с тези на Дания и Норвегия;  през ХVІ в. се въвежда лутеранството, което през 1536 става основна религия; седемгодишната Северна война (1563-1570) изправя една срещу друга Швеция и Дания; по силата на договора от Роскилд (1658), Скания е присъдена на шведите; През 1660 се установява абсолютна кралска власт и тронът се предава по наследство (1665); при Фредерик ІV (1669-1730), в края на Великата война на Севера, Дания получава южната част от Шлезвиг (1720);  с договора от Киел (1814), Дания губи Норвегия, докато Шлезвиг и Холщайн се превръщат в лична собственост на Короната; по силата на споразумението от Виена (1864), победената Дания губи Шлезвиг, Холщайн, Лауенбург и Киел; по време на Първата световна война страната запазва неутралитет; Версайският договор връща на Дания (1920) северната част на Шлезвиг; през 1918 Исландия получава независимост, но остава свързана с Дания по силата на кралската власт до 1944 г.; опустошена от германците през 1940, Дания е освободена през 1945 г.; Дания се присъединява към Европейската икономическа общност през 1973 г.; през 1992, след референдум, Дания се обявява против споразумението от Маастрихт, но през 1993 нов референдум е спечелен за каузата на договора от Маастрихт.

2. Швеция

Официално име: Кралство Швеция

Столица: Стокхолм (1 279 000 жит.)

Официален език: шведски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 449 964 кв. км.

Най-висока точка: 2 117 м при Кебнкейзе

Население: 9 088728

Годишен естествен прираст: 0.163%

Средна продължителност на живота: 81.07 години

Градско население: 85%

Разходи за образование: 6.6% от БВП

Парична единица: шведска крона

Брутен вътрешен продукт: 354.7  млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 39 100 $.

Разпределение: селско стопанство - 1.7%; промишленост – 26.1%; услуги – 72.2%

Безработица: 8.3%

Население под линията на бедността: няма данни

Износ: 162.6 млрд. $.

Внос: 158.6 млрд. $.

Външен дълг: 853.3  млрд. $.

Резерви във валута и злато: 47.29 млд. $.

Годишна инфлация: 1.4%

Военен бюджет: 1.5% от БВП

Държавно устройство и институции: Парламентарна монархия. Конституция: харта от 1975г. Символична кралска власт. Министър-председател, който отговаря пред Парламента. Народно събрание (Райхстаг), чиито мандат е 3 години.

––––––––

Историята в дати: През ІХ в. шведите се насочват към Източна Европа, където, познати като варяги, създават Киевското и Новгородското княжества и  участват в търговията между Балтика и Константинопол; покръстването на крал Улоф Скотконунг (1008);  Светият Ерик (1156-1160) предприема кръстоносен поход срещу финското кралство (1157); през 1164 е създадена архиепископията Упсала; през 1250 Биргер Ярл основава династията Фолкунг. Той избира за столица Стокхолм, уеднаквява законодателната система, развива търговията и присъединява Финландия към Швеция; през 1319 Норвегия също преминава към шведското кралство; през ХV в. начело на опозицията срещу датската хегемония застават Стюрите, които се обявяват за регенти на кралство Швеция; Густав Ваза изгонва датчаните от Швеция и слага край на Калмарския съюз (1523); Ваза отменя монопола на Ханзата и налага принципа на унаследяване на кралската корона (1544); 1524, Реформацията е наложена в Швеция по волята на краля, който отнема имуществото на Църквата (1527); Густав ІІ Адолф (1611-1632) дарява Швеция с кралска харта, а Райхстагът започва да действа като Парламент; Швеция извлича полза от сключения в Брьомсебро мир (1648), както и от Вестфалското споразумение (1648), по силата на които се превръща в господар на Балтийския регион; Карл Х Густав разбива датчаните и те са принудени да подпишат мирния договор в Роскилд (1658); Карл ХІ (1660-1697) налага в страната абсолютната монархия;  След въвличането й във войната на Севера (1700-1721), по времето на Карл ХІІ, Швеция губи позиции на първа сила в Балтика (споразуменията от Фредериксборг – 1720 и от Нистад – 1721); държавен преврат, осъществен от Густав ІІІ през 1771. С подкрепата на народа и армията, Густав ІІІ (1771-1792) управлява като прогресивен владетел. Враждебността на дворянството го принуждава да възстанови абсолютизма (1789); управлявайки страната под името крал Карл ХІV (1818-1844), френският маршал Бернадот води пацифистка политика на неутралитет; Оскар І (1844-1859), Карл ХV (1859-1872) и Оскар ІІ (1872-1907) продължават политиката на неутралитет; през 1905 Норвегия се отделя от Швеция; през 1920 Хиалмар Брантинг сформира първото социалистическо правителство на Швеция; по време на управлението на Густав V (1907-1950), а след него и на Густав ІV Адолф (1950-1973), страната се радва на небивал икономически възход; през 1946 страната влиза в ООН, през 1948 – в Европейския съюз, а през 1949 става членка на Съвета на Европа, но не се присъединява към НАТО и отказва членство в Общия пазар (1971); през 1992 Швеция ратифицира споразумението за създаването на Европейско икономическо пространство.

3. Норвегия

Официално име: Кралство Норвегия

Столица: Осло (548 617 жители)

Официален език: норвежки

Преобладаваща религия: протестантство.

Територия: 385 639 кв. км.

Най-висока точка: 2 470 м при Глитертинд (масив от Йотунхайм).

Население: 4 691 849

Годишен естествен прираст: 0.329 %

Средна продължителност на живота: 80.2 години

Градско население: 79%.

Разходи за образование: 6.8% от БВП

Парична единица: норвежка крона

Брутен вътрешен продукт: 255.3 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 54 600 $.

Разпределение: селско стопанство - 2.1%; промишленост – 40.1%; услуги – 57.8%

Безработица: 3.6%

Население под линията на бедността: няма данни

Износ: 137 млрд. $.

Внос: 74.02 млрд. $.

Външен дълг: 2 232 млрд. $.

Резерви във валута и злато: 48.86 млрд. $.

Годишна инфлация: 2.4%

Военен бюджет: 1.9% от БВП

Държавно устройство и институции: Конституционна монархия. Конституция - харта от 1814 г. Символична кралска власт. Министър-председател, който отговаря пред Парламента (Стортинг), съставен от долна камара (Оделщинг) и горна камара (Лагтинг), с 4-годишен мандат.

––––––––

Историята в дати: през VІІІ-ІХ в. викинги извършват набези към британските острови Галия, Исландия и Гренландия; през същия период Норвегия прави първите опити за създаването на държавна организация;  крал Харалд І Хайерфагер (ок. 850-933) пръв успява да осъществи териториалното обединение на страната; Олав Тригвесон (995-1000) основава столицата Нидарос (997) и започва покръстване на поданиците си; продължител на делото му става Олав ІІ Харалдсон (1016-1030) (св. Олав); При Хаакон VІ Хааконсон (1217-1263) и сина му Магнус VІ Лагабьот (1263-1280) Норвегия се превръща в голяма и силна държава; създаване на търговската агенция в Берген, 1343; през 1349 черната чума вилнее из страната; Магнус VІІ Ериксон, син на Хаакон V Магнусон (1299-1319), става последователно крал на Норвегия (1319-1343) и на Швеция (1319-1363); на свой ред синът му, Хаакон VІ Магнусон, получава короната на Норвегия (1343-1380), жени се за Маргарита, дъщеря на краля на Дания, и наследникът им Олав V управлява Дания (1375) и Норвегия (1380); през 1387 Маргарита Датска, възвръща правата на съпруга си върху Швеция (1389) и обявява племенника си Ерик Померански за крал на трите кралства (1396), чието обединение е осъществено в Калмар през 1397; налагат се лутеранството (1547) и датският език; със споразумението от Киел (1814) Швеция принуждава Дания да й отстъпи Норвегия; през 1884 Йохан Свердруп успява да наложи парламентарната система в страната; през 1905 Норвегия се отделя от Швеция; лейбъристите идват на власт през 1935; през 1940 Норвегия е разрушена от германците, кралят и правителството отиват в Англия, в Осло властта преминава в ръцете на пронациста Кислинг; след освобождението (1945), лейбъристите отново се връщат в управлението; през 1949 Норвегия се присъединява към НАТО; през 1957 Олав V наследява короната от баща си Хаакон VІІ; през 1965 лейбъристите предават властта на коалицията от консерватори, либерали и земеделци; референдумът през 1972 насочва Норвегия към членство в Общия пазар; Лейбъристите отново на власт от 1973 до 1981 и от 1986 (с прекъсване от октомври 1989 до октомври 1990), начело с г-жа Блюндланд като министър-председател; през 1991 Харалд V наследява короната от баща си Олав V; През 1992 правителството ратифицира споразумението за създаването на Европейско икономическо пространство и депозира официално кандидатурата на Норвегия за членка на Европейския съюз.

4. Финландия

––––––––

Официално име: Република Финландия.

Столица: Хелзинки (1.107 млн. жители)

Национален празник: 5-ти юни, денят, в който през 1953 г. е приета Конституцията.

Официален език: фински и шведски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 338 145 кв. км.

Най-висока точка: 821 м при вр. Палас в северната част на страната.

Население: 5 259 250

Годишен естествен прираст: 0.075 %.

Средна продължителност на живота: 79.27 години

Градско население: 85 %.

Разходи за образование: 5.9% от БВП

Парична единица: евро

Брутен нвътрешен продукт: 182,6 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 35 400 $.

Разпределение: селско стопанство - 2.6 %; промишленост – 29.1 %; услуги – 68.2 %.

Безработица: 8.4 %

Население под линията на бедността: неизвестно

Износ: 73.53 млрд. $.

Внос: 69.11 млрд. $.

Външен дълг: 370.8 млрд. $.

Резерви