Samuraite (Bulgarian) - Самураите

By Blago Kirov

Тази богато илюстрирана с над 150 илюстрации книга ни разказва накратко за историята и живота на самураите в Япония.

Терминът „самурай” води произхода си от остарелия глагол „собуру”, който означавал „служа”; както в смисъла, който днес се влага в израза „служа в армията”; така и като домашен прислужник. Днес тази дума е изхабена от прекалена употреба, но всъщност малцина знаят, че не всички воини в историята на Япония са били самураи, но и не всички самураи са били воини. Те са били най-висшата класа на едно общество, построено като тетраграм: Ши-Но-Ко-Шо; воини, селяни, занаятчии и търговци. Без съмнение, самураите били военна класа, но мнозина самураи били прочути като майстори на словото и владеещи изкуствата. Онова, което в Европа наричали "ренесансов човек" се отнасяло с пълна сила за някои самурайски родове, чиито представители били така изкусни с четката за рисуване, както и с меча, точно боравещи с музикалните инструменти не по-зле от лъка за стрелба.

• Language: Български
• Publisher: Blago Kirov
• Release date: Nov 21, 2014
• ISBN: 9786050337839

Book preview

Publisher

Samuraite (Bulgarian) - Самураите

Blago Kirov 

––––––––

First Edition

Copyright © by Благо Киров

*****

Samuraite (Bulgarian) - Самураите

*****

Предисловие

Тази богато илюстрирана с над 150 илюстрации книга ни разказва накратко за историята и живота на самураите в Япония.

Терминът „самурай води произхода си от остарелия глагол „собуру, който означавал „служа; както в смисъла, който днес се влага в израза „служа в армията; така и като домашен прислужник. Днес тази дума е изхабена от прекалена употреба, но всъщност малцина знаят, че не всички воини в историята на Япония са били самураи, но и не всички самураи са били воини. Те са били най-висшата класа на едно общество, построено като тетраграм: Ши-Но-Ко-Шо; воини, селяни, занаятчии и търговци. Без съмнение, самураите били военна класа, но мнозина самураи били прочути като майстори на словото и владеещи изкуствата. Онова, което в Европа наричали ренесансов човек се отнасяло с пълна сила за някои самурайски родове, чиито представители били така изкусни с четката за рисуване, както и с меча, точно боравещи с музикалните инструменти не по-зле от лъка за стрелба.

Кои са самураите?

Терминът „самурай води произхода си от остарелия глагол „собуру, който означавал „служа; както в смисъла, който днес се влага в израза „служа в армията; така и като домашен прислужник. Днес тази дума е изхабена от прекалена употреба. Не всички воини в историята на Япония са били самураи; следователно, не би трябвало да бъде изненада и факта, че не всички самураи са били воини. Те са били най-висшата класа на едно общество, построено като тетраграм: Ши-Но-Ко-Шо; воини, селяни, занаятчии и търговци. Без съмнение, те били военна класа, но мнозина самураи били прочути като майстори на словото и владеещи изкуствата. Онова, което в Европа наричали „ренесансов човек важало в пълна сила за някои самурайски родове, чиито членове били така изкусни с четката за рисуване, както и с меча, точно боравещи с музикалните инструменти не по-зле от лъка за стрелба. С изключение на дворцовата аристокрация, малко хора в Япония, родени извън класата на самураите, можели да се надяват на каквото и да е признание или слава.  Буши е термин очевидно етимологично свързан с думата самурай: фактически той е по-древен, за пръв път използван по времето на епохата Нара (710-784), изпреварвайки първата употреба на „самурай с няколко века (по-старият, забравен и еквивалентен му термин е мононоджи). Буши буквално означава „този, който се бие, а неговата втора съставна част „ши е йероглифът, който се чете и като „самурай". Кастата на воините в средновековна Япония е била обозначавана и като джи-самураи; така са били наричани онези самураи от могъщи родове, които не са били свързани с бакуфу – военното правителство в Камакура. Понятието е било широко разпространено през втората половина на периода Миромаши (ХV-ХVI век).

В текста на тази книга термините „буши и „самураи се използват като синоними. В японските текстове по-често се използва „буши", като така различните рангове от военната класа се причисляват към една голяма общност. Освен това, спазвайки японския порядък, най-напред се изписват фамилните имена, следвани от първото име.

Военната класа буши до Токугава

––––––––

Китайската писменост прониква в Япония през VI век, предполага се, заедно с будистките текстове. По това време Япония е преминала през своите праисторически етапи на развитие – Джомон, Яйои и Ашука: нейната политическа класа се е консолидирала около столицата Хейджо, Нара (710-784), с център великолепния императорски двор. През тази епоха, предшестваща периода Хейан (794-1185), в Япония се формира и бързо укрепва една от най-древните социални организации в човешката история – кланът. В откритите текстове от онова време се говори за кланове (уджи) и предаване по наследство титли (сей). Произходът на тези формирования се извеждал от мъглявото понятие „поколение на боговете (ками-но-йо), зад което всъщност се крият две големи племенни групи: първата, вероятно емигрирала на японските острови от азиатския континент или от южните острови; втората – коренното население на архипелага. Съответно съществували и две основни групи кланове: първата включвала в себе си императора и аристокрацията (кобецу) и била наричана Императорската Клонка; втората – Божествената Клонка, се състояла от по-малко знатни кланове (шимбецу). И двете групи кланове настоявали за своя произход от божествата Изанаги и Изанами. Племената кобецу твърдели, че са се появили „с раждането на слънцето, докато шимбецу – „с пробуждането на тъмните природни стихии".

Съгласно едно широко разпространено мнение, онези, които окупирали Япония през VI в. пр. Хр., открили, че местните хора са с такъв боен дух и способности, че двете воюващи страни били проникнати от голямо взаимно уважение и в новата йерархия победеният заел почти незабележимо по-ниска позиция от победителя. По-долу от тези две основни групи от благородни племена стояла групата на простолюдието, наричана Чуждоземната Клонка (бамбецу). Обединителната връзка във всеки племенен клан била кръвното родство. Макар че в началото кланът бил обществено формирование на селски жители, неговата структура се оказала извънредно гъвкава и ефективно се приспособила към градския живот, където кланът се сливал с други форми на организация – професионалните гилдии, например. Членовете на всеки клан се покланяли на свои собствени богове (уджи-ками) и се опитвали да ги наложат и на другите: пример за това е настойчиво разпространяваният култ към слънцето на клана Ямато. Кланът бил структуриран от един централен и доминиращ дом или семейство, който му давал и името, и много присъединени към него семейства (томо бе). Освен това имало и други по-низши категории, обслужващи клана, най-ниското стъпало на които били крепостните селяни и робите (наричани яко, те даже нямали фамилни имена). Всички членове на един клан се подчинявали на главата (уджино-оса), неоспорим и абсолютен лидер. Първоначално той бил военен водач, но постепенно приел и функциите на представител на божеството и станал връзката между него и клана. Доколкото с времето военните задължения се делегирали на подчинените, главната роля на лидера (включително императора) ставала общуването с боговете, демонстрация на чудеса, заклинания (норито) и ритуали (мацури).

Кланът като основна социална клетка на японското общество постигал своята самодостатъчност, като неговите членове обработвали собствени оризови полета и произвеждали собствени предмети от материалната култура – текстил, земеделски сечива и оръжие.

Още в самото начало на японската история, между клановете се водели ожесточени военни действия, нещо повече – войната била основното занимание на древните японци, за което свидетелстват разкопките в могилите от периода 250 пр. н. е. – 560 г.

Петте първи клана кобецу, които се споменават  в най-ранните японски ръкописи, освен Императорския клан Ямато, са съответно: Отомо, Кумебе, Накатоми, Имибе и Манонобе. Постепенно Ямато започват да доминират над останалите, неговите потомци дават императорската линия, а неговият култ към богинята на слънцето Аматерасу подчинява и заменя всички останали култове, като така слага основите на Шинто, националната религия на Япония. Всеки основен клан притежавал собствени военни отряди, но три от клановете се специализирали в изкуството на войната: Отомо, Кумебе и Мононобе. Вероятно техните „военни корпорации" (бе) са били подчинени на императорския клан Ямато и чрез тях той осъществил политиката си на централизацrя.Клановата организация сложила неизличим отпечатък върху японската душа. Уважението към силата било главният инструмент за създаването на новата нация.

Култът към оръжието сякаш измествал на заден план другите черти на националната психика: сраженията били дотолкова естествени в древна Япония, че когато (а това се случвало често) нямало външен враг, клановете се сражавали помежду си. Ето защо, по-голямата част от японската история, поне до периода Токугава, всъщност е непрекъснат низ от граждански войни.

От VII век натам била възприета китайската политическа централизирана система и признаването на императорския двор за център на разширяващата се еднородна нация. Всички кланове започнали да дават войници за една обща армия, чието съществуване било необходимо във връзка с непрекъснатите стълкновения по границите с местните племена, които извънредно трудно отстъпвали обитаваните от тях из целия архипелаг територии на новата империя. Но наборна армия по онова време едва ли би могла да се поддържа за дълго време, тъй като наборниците в нея в мнозинството си били селяни, чиято основна задача била да обработват земята, изхранваща клана. В това отношение японската армия от онази епоха наподобявала римската армия, чиито редовни легионери също били фермери.

От древните японски хроники обаче става ясно, че съществували и по-малки, но постоянни, бойни единици, основани върху наследствена приемственост. Офицерите и войниците в тях били професионалисти на постоянна служба. Мнозина историци приемат, че точно тези военни формирования са ядрото на самурайската класа, чиито живот бил посветен единствено на оръжието и изкуството на войната (буджитсу).

Военната класа (буши) започва да играе решаваща роля в историята на Япония от Х и ХI в. (края на Период Хейан), когато властта на императора, глава на клана Ямато, бавно, но неотменно залязва, заради неспирните и кръвопролитни войни между аристокрацията. В тази епоха върхушката на клановете (куге) води нескончаеми войни помежду си, а когато не е заета с това, предприема бойни действия срещу мощните военни организации на монасите в околностите на Нара. През Хейан се формира новата обществена класа на военна аристокрация, която в началото била изключена от политическите решения. Постепенно, обаче, съсредоточаването на властта на клановата аристокрация (куге) в столицата отдалечавало куге от реалната власт по онова време, а именно – владение върху земята. В провинциите започнали да се формират нови мощни кланове.

Провинциалните територии били предадени с императорски указ на едри земевладелци, наричани даймио („велики имена"), които, от своя страна, започнали да дават земята под аренда на свои верни васали (кераи). Провинциалните владетели се превръщали в могъщи военачалници, разполагащи с многобройни, добре организирани и дисциплинирани отряди от свои слуги. Започнали да се наричат буши (военни домове), за разлика от куге (придворни домове), чиито членове живеели в Киото и заемали важни административни постове. Тенденцията била обаче много ясно изразена – доходите и властта на куге непрекъснато намалявали, докато тези на провинциалните владетели нараствали и те се измъквали от влиянието на столичната аристокрация. Контрастът между живота на едните и другите бил много силен. Още през VIII век провинциалните войски имали постоянна бойна практика и достигнали висока степен на военна ефективност, докато столичната гвардия била загубила своите военни навици и се използвала единствено за паради, карнавални шествия и решаване на придворни интриги.

Все пак, между буши и куге съществувала косвена връзка, освен законовите предписания за лоялност: кръвни отношения посредством брак или осиновени деца.  Най-значителните родове сред буши, които успели да издигнат своите кланове и да станат диктатори били Минамото (Генджи) и Тайра (Хайке). И двата клана считали себе си за потомци на императорското семейство, които били отпратени към провинциите, защото „за тях нямало място в Двора. Обикновено такива родове сменяли фамилията си след шест поколения. Четиринадесетте семейства от клана Минамото извеждали своя произход от императорите Саге (786-842) и Сейве (850-880), а  четирите семейства на клана Тайра се обявявали за потомци на император Каму (737-806). В императорските укази, обаче, новите провинциални лидери били наричани „хора от низш произход, което навежда на мисълта, че в повечето подобни случаи родствените връзки, за които претендирали честолюбивите буши били измислени.

Независимостта на провинциалните кланове от императорския двор в първите години на периода Хейан станала съвсем очевидна и абсолютна. В средата на този период императорът вече не бил в състояние да осигури мир помежду им и сам бил подлаган на пряка заплаха два пъти от тях. През 939-40 г. Тайра Масакадо, изпратен като офицер на короната в източните провинции, установил, че те са така добре организирани и готови за военни действия, че решил лично да ги поведе срещу централното правителство. Неговите войски бързо окупирали равнината Канто. Той самият бил убит от враждебен клан, преди армията на императорския военачалник, изпратена срещу неговия метеж, да го достигне. След това Фудживара Сумитомо, изпратен от императора с мисията да потуши бунтовете и пиратството по крайбрежието, оглавил местните пиратски банди и изтласквайки правителствените войски, овладял по-голямата част от това крайбрежие.

В началото на ХII век се