Растеж на църквата

By Dag Heward-Mills

Ние знаем, че църковният растеж е неуловим и трудно постижим. Всички пастори искат техните църкви да растат. Тази книга е отговор на вашето търсене за църковен растеж. Ще разберете как "много неща работят заедно", за да постигнете църковно разрастване. Уважаеми отче, тъй като думите и помазването на тази книга ще намерят своето място в сърцето ви, вие ще постигнете църковния растеж, за който се молите.

• Language: Български
• Publisher: Dag Heward-Mills
• Release date: Jun 11, 2018
• ISBN: 9781641350082

Dag Heward-Mills

Bishop Dag Heward-Mills is a medical doctor by profession and the founder of the United Denominations Originating from the Lighthouse Group of Churches (UD-OLGC). The UD-OLGC comprises over three thousand churches pastored by seasoned ministers, groomed and trained in-house. Bishop Dag Heward-Mills oversees this charismatic group of denominations, which operates in over 90 different countries in Africa, Asia, Europe, the Caribbean, Australia, and North and South America. With a ministry spanning over thirty years, Dag Heward-Mills has authored several books with bestsellers including ‘The Art of Leadership’, ‘Loyalty and Disloyalty’, and ‘The Mega Church’. He is considered to be the largest publishing author in Africa, having had his books translated into over 52 languages with more than 40 million copies in print.

Book preview

Раздел 1

РАСТЕЖ НА ЦЪРКВАТА И ИЗГАРЯЩО ЖЕЛАНИЕ

Глава 1

Растеж на църквата и изгарящо желание

Където няма видение …

Притчи 29:18

Наистина ли видението води до растеж на църквата?

Преди много години прочетох в списанието на Дейвид Йонги Чо колко е важно да имате видение и мечта за растеж на църквата. Никога не ми е било ясно защо и как видението е необходимо за растеж на църквата.

Д-р Дейвид Йонги Чо, пасторът на най-голямата църква в света и разпространител на концепцията за растеж на църквата, каза още нещо, което не разбрах. Каза: „Вашето видение ви определя. Не вие определяте видението." Не разбрах и това.

Честно казано, мислех, че темата за видението винаги се споменава като стандартно начало на поучение за лидерство.

Когато слушах поучения за това, колко е важно да имате видение, да си записвате цели и т.н., все още не разбирах как това водеше до растеж на църквата. Всеки пастор, който посещаваше конференции за църковен растеж, ми се струваше изпълнен с видения и желание за растеж на църквата.

Мислех си: „Но всички пастори имат желание църквата им да расте, а това не става. Ако желанието и виденията водеха до църковен растеж, тогава всяка църква щеше да е голяма!"

Видението ви трябва да е изгарящо

С течение на годините осъзнах, че трябва да имате изгарящо, силно видение. Не можете да имате повърхностно видение за голяма църква. Плиткото видение няма да доведе до растеж на църквата ви. Видението трябва да ви изяжда и да гори в душата ви. Тогава всички неща, които каза д-р Чо, ще се случат. Това горещо видение буквално ще ви превърне в пастор на мега църква.

Всъщност, в отсъствието на изгарящо видение за голяма църква, никога няма да имате реален църковен растеж.

Изгарящото видение води до църковен растеж като ви вдъхновява и води по трудния път към истинския растеж както не е по възможностите на никой човек.

Изгарящото видение се превръща в невидим двигател на църковния растеж

Да станете пастор на голяма църква е дълго и трудно пътуване.

Изгарящото видение и мечта е невидимият двигател, който води Божия служител по пътя от пастор на малка църква до пастор на мега църква.

Някои пастори нямат този вътрешен двигател, който е необходим, за да вършат многото трудни и мъчни неща, необходими за църковен растеж.

Външното влияние не може да ви превърне в пастор на мега църква

Никой външен съвет или принос не може достатъчно да придвижи един човек по трудния път към превръщането в пастор на мега църква. Всички външни влияния ще отминат преди да се превърнете в пастор на мега църква. Външният съвет и насърчение са с прекалено кратък живот, за да помогнат на който е да е служител на евангелието да оцелее по пътя към църковен растеж.

Какво може да ви накара да правите видението

Има нещо, което никой не може да направи за вас, освен изгарящото вътрешно видение и мечта.

Силното видение и мечта ви смирява достатъчно, за да вършите онова, което е нужно, за да имате църковен растеж.

Силното видение и мечта за голяма църква ви кара да се молите за църковен растеж. Без изгарящо видение и мечта никога няма да се молите достатъчно, за да привлечете Божието внимание.

Изгарящото видение и мечта за голяма църква ви карат да търсите мъдрост и стратегии, необходими за настъпване на църковен растеж. Без изгарящо видение и мечта няма да прекарвате нужното време, за да търсите мъдрост, която води до църковен растеж. Скоро ще се раздразните от стратегиите, на които ви учат пастори, занимаващи се с темата. Без изгарящо видение ще кажете, че тези поучения не вършат работа.

Вътрешното изгарящо видение и мечта ще ви накарат да четете и препрочитате едни и същи неща, докато нещо не потръгне.

Без изгарящо видение и мечта за голяма църква, няма да имате време да четете книги, които водят до църковен растеж.

Изгарящото видение и мечта за голяма църква ще ви подтикнат да се срещате с хора, които ще ви помогнат за растежа на църквата. Ще ви смирят достатъчно, за да се свържете и общувате с подходящите хора, докато не ви предадат своето влияние и помазание.

Без изгарящо видение и мечта за голяма църква няма да слушате послания, които носят църковен растеж. Ще критикувате самите неща, от които най-много имате нужда и дори ще им се подигравате.

Изгарящо видение и мечта е единственият истински извор на издръжливост, постоянство и настойчивост, необходими за дългото пътуване към църковния растеж.

Раздел 2

ЦЪРКОВЕН РАСТЕЖ И МИРЯНИ

Глава 2

Как да постигнете велики неща чрез миряни

Laikos - мирянин / лаик

Историята ни учи, че великите неща могат да се постигнат чрез хора, на които им „липсват способности". Бърз преглед на постиженията на миряните или обикновените хора ще ви вдъхнови да ги използвате, че да постигнете растеж в църквата.

Думата мирянин / лаик идва от гръцката дума laikos, която означава „който няма умения". Ето и някои определения на думата мирянин / лаик.

1. Той е обикновен човек.

2. Той е нормален човек.

3. Той е прост човек.

4. Той е обичаен човек.

5. Той е редови човек.

6. Той е често срещан човек.

7. Той е човек на делника.

8. Той е средностатистически човек.

9. Той не е професионалист.

10. Той не е експерт.

11. Той не е специализиран в нещо.

12. Той не е умел в нещо.

13. Той не е обучен.

14. Той не притежава дипломи и сертификати.

15. Той не е лицензиран за нещо.

Велики постижения в църковния свят

1. Миряните са били стълбовете на великата реформация на църквата.

Преводът на Библията от Мартин Лутер на езика на обикновените хора промени света. Вместо да е само на латински, Библията стана по-достъпна за простите хора.

Щом обикновените миряни получили в ръцете си съкровеното знание, те променили света. Осъзнали, че спасението било достъпно за всички хора чрез благодатта на Бога, надигнали се и защитили онова, което днес наричаме Реформация.

2. Миряните са стълбовете на великата Методистка църква.

До средата на ХХ век, методизмът бил най-голямата християнска деноминация в САЩ. Великата Методистка църква се е крепяла на миряни.

Според една от много ранните традиции в Методистката църква се определял проповедник – мирянин, който да води служби за хваление и да проповядва в група църкви, наречена „верига".

Проповедникът – мирянин обикалял пеш или на кон определената му верига от места за проповеди по установен ред и график.

След определянето на служители и пастори, традицията на проповедниците – миряни продължила с „местни методистки проповедници", които били определяни от конкретни църкви и на свой ред одобрявани и канени от близки църкви, като помощници на пастора или заместници по време на отсъствието му.

3. Миряните са били стълбове на най-голямата църква в света.

Един от основополагащите принципи, върху които е изградена „Църквата на пълното Евангелие Йоидо" е работа чрез миряни.

„Църквата на пълното Евангелие Йоидо, основана от Дейвид Йонги Чо и тъща му Чой Джа-шил, и двамата пастори в „Асамблеите на Бога, провела първото си хвалебствено служение на 15 май, 1958 г. с още 4 жени в дома на Чой Джа-шил.

През 1977 година броят на членовете в църквата наближавал 50000 и това число се удвоило само за 2 години. На 30 ноември 1981 г. броят на членовете надхвърлил 200000. Дотогава това била най-голямата църква в света и била призната за такава от „Лос Анджелис Таймс".

През 2007 г. членовете й станали 830000 и имали 7 неделни служби, превеждани на 16 езика.

4. Миряните са стълбовете на огромни мрежи от църкви, произлизащи от Нигерия и Гана.

Както „Изкупената християнска църква на Бога (The Redeemed Christian Church of God) в Нигерия така и „Петдесятната църква (The Church of Pentecost) с централа в Гана са известни с това, че използват миряни. И двете служения имат огромни мрежи от църкви и редовно ползват услугите на миряни за проповядване и пасторство.

„Петдесятната църква" е била основана от ирландски мисионер, изпратен от Апостолическата църква, Брадфърд, Великобритяния до тогавашния Златен бряг.

Тя е нараснала и има над 1,7 милиона членове. Петдесятната църква има над 13000 църкви в 70 държави по всички континенти.

През 1952 година „Изкупената християнска църква на Бога" е основана в Нигерия от Па Джосая Акиндайоми.

Под водачеството на Главния си надзорник, преподобния Е.Адебойе, тя е нараснала и има църкви в повече от 140 страни, с милиони посетители.

Това наистина са големи постижения и са станали възможни чрез приноса на миряни.

Велики постижения в света

1. Великата демократична система за управление е родена чрез лаици.

Демокрацията е даване възможност на обикновените хора да действат и да променят правителството ако искат.

Демокрацията е силата на обикновения човек да откаже да живее при неприемливи условия.

Демокрацията е участието и влиянието в страната на обикновения човек.

Демокрацията се гради върху принципа на равните възможности, дадени на всички обикновени хора.

2. Чрез лаиците е родена великата супер-сила.

Американската революция е класически пример за силата на обикновените хора или лаиците в писането на историята.

Обикновеният човек доведе до раждането на една супер-сила. В края на миналия век Американската революция беше успешен експеримент, който беляза прехода от свят, контролиран от малцинство към свят, контролиран от мнозинство.

Революцията беше до голяма степен формирана от малки революционни организации като „Синове на свободата". Тези организации не бяха контролирани от богатите и властимащи собственици, а от обикновени хора със среден социален статус, които се събраха, за да посеят семената на революцията.

3. Великата изборна победа дойде чрез лаиците.

През май 2008 г., Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ, стисна здраво президентската номинацията на демократите.

Макар богатите и влиятелни демократи в страната да бяха поддръжници на Клинтън и да осигуриха милиони долари, Обама събра повече от всеки друг кандидат – президент в историята като използва силата на обикновения човек.

Обама събра над 80 милиона долара в кампанията си и повечето пари дойдоха от обикновени хора с малки индивидуални дарения.

Глава 3

Как миряните са помагали на църквите да растат

Преживял съм два вида служение – служение на пълно работно време и мирянско служение. Повечето пастори знаят за съществуването само на служението на пълно работно време. Намеренията ми са да ви помогна да откриете как миряните могат да станат причина за растеж на църквата ви.

Мирянинът е човек, който запазва светската си работа, но е активен и в служението на Господ Исус. Служителят на пълно работно време е човек, който е изоставил светската си работа, за да се съсредоточи изцяло върху служението.

Много служители, които са в служение на пълно работно време не възприемат идеята миряни да участват в служението. Причината е, че искат да запазят служението ексклузивно за малцина „призовани" Божи служители.

Някои пастори на пълно работно време не искат да приемат факта, че миряните могат да имат съществен (нефинансов) принос за служението. Много от тези пастори предпочитат да запазят миряните си просто като финансови поддръжници.

Пасторите искат да се чувстват специални докато изпълняват ексклузивните си пасторски задължения. „Защо пастор – мирянин да върши нещата, които правя аз?, питат те. Мислят си: „Все пак ако и вие можете да вършите работата, която върша аз, защо да съм специален? Кое ме прави по-различен, ако миряните могат да вършат моята работа?.

Много Божи служители не са убедени, че миряните могат да вършат работата на служението. Пастори са ме питали: „Тези хора ще имат ли време да се грижат за нуждите на стадото? и „Ще се справят ли в критични моменти?, „Могат ли да служат със сила като нас?"

Отговорът на тези въпроси е много просто, ясно и силно ДА! Бил съм в мирянско служение много години и съм установил, че е съвсем възможно практически.

Пиша тази книга, за да ви запозная с една алтернатива на традиционната концепция за свещениците на пълно работно време, които служат на Бог само в храма. Мирянското служение е ключът към църковния растеж. Всички църкви, преживели феноменален растеж, са прилагали принципа на използване на миряни в служението. Вярвам, че това е ключът към изпълнението на Великото поръчение. Няма как да спечелим този свят с неколцина свещеници и пастори. Всички трябва да участват. Мнозина трябва да участват на високо ниво в служението. Трябва да има съживление на мирянското служение в църквата.

Пасторът – мирянин наистина съществува, т.е.пастор, който съчетава светската си работа и професия със служението. Деветдесет процента от пасторите в моята църква са миряни.

Пасторите на пълно работно време трябва да са уверени в положението си, за да насърчат миряни да се включат в служение. В служението няма нищо мистично! Има пастори, които искат то да е обвито в тайнственост, за да може членовете на църквата им да се чувстват зависими от тях.

Време е да демистифицираме изкуството на пастирството и пасторството. Това е нещо, с което могат да се заемат много хора. Какво благословение е за миряните да открият, че могат да са полезни в служение! Какво благословение за пастора е да открие, че приносът на миряните може да доведе до растеж на църквата.

Не казвам, че няма нужда от служители на пълно работно време. Аз самият съм такъв. Има голяма нужда служители на пълно работно време да се заемат 100% с работа в служението. Има неща, които само служител на пълно работно време може да свърши.

Аз бях пастор – мирянин

Когато бях около 15-годишен, в гимназията, срещнах Господа. От този ден предадох живота си на Христос и започнах активно служение. Участвах в печеленето на души и обгрижване на новоповярвали. Участвах в песните и свирех на музикални инструменти за Бога.

В първата фаза на християнския си живот не бях традиционен „неделен посетител на църквата". Всъщност рядко ходех на служба в неделя. Християнският ми живот беше толкова активен от понеделник до събота, че накрая в неделя почивах! В понеделник и сряда имах молитвени събрания и изучаване на Библията. Във вторник и четвъртък имах музикални репетиции. В петък имахме пост и молитвени събрания. И в неделя се оттеглях от 10 сутринта до 6 вечерта.

Докато участвах в тези занимания, не се отказах и от обучението си. Изкарах обща диплома и минах с отличие – със седем единици (едно е най-високата оценка). Това беше голямо постижение. При нивото за напреднали бях пръв в класа и единственият от училището, приет в медицински университет. През този период участвах активно в служение. Проповядвах! Печелех души! Посещавах хора по домовете! Съветвах мнозина! Постех и се молех! В един момент толкова много постех, че отслабнах като вейка. Някой даже ме пита: „Да не мислиш, че ще отидеш на небето като станеш скелет?"

Никога не ми хрумна, че трябва да ми плащат за работа в служението, в което участвах. Докато навърша 19 бях напълно потопен в служението. Имах много овце които очакваха от мен водителство и молитва. До 1980 г. бях силен проповедник и лидер на групата „Scripture Union". Искам да кажа, че е възможно служението да върви наред с други занимания.

През октомври 1982 г. влязох в университета. Имах привилегията да уча медицина – една от най-трудните и времеемки дисциплини. Докато бях в университета основах християнска група, която съществува и днес.

По време на четвъртата година започнах да полагам основите на църква. После станах пастор и бях признат за такъв още като студент.

За това време никой не ми плати за работата ми в служението. Нито се отпуснах в академичната си работа. Напротив, справях се изключително добре и печелех награди в медицинския университет. Влагах мъдрост и жертвах свободното си време, за да участвам в служението.

Саможертва и мъдрост

Това са двата ключа към мирянското служение – саможертва и мъдрост.

Каква е основната задача на пастора? Да води погребения и сватби ли? Естествено, че не! Това със сигурност са задължения на Божия служител, но не са основни. Ако служението ви е паднало дотам, че основните ви функции са да водите сватбени и погребални церемонии, значи трябва отново да си прочетете Библията! Основното задължение на Божия служител е да изпълни Великото поръчение.

И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм