Принципи на българското екологично право

By George Penchev

Книгата е посветена на един от фундаменталните проблеми на екологичното право, а именно неговите принципи. Същевременно проблемът за принципите на правото има както общотеоретична значимост, така и теоретична и практическа значимост за отделните отрасли на правната система на национално, регионално и международно равнище. Съдържанието включва увод, три глави, заключение и библиография. Вниманието е насочено към принципите на правото в общотеоретичен контекст, както и към отделни принципи на българското екологично право, на правото на Европейския съюз и на международното екологично право в светлината на международните договори с участието на Република България. Изданието представлява несъмнен интерес не само за студентите, но и за учените и практикуващите специалисти.
Георги Пенчев е професор по екологично право и доктор по право в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Води лекционни курсове по учебната дисциплина “Екологично право” в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и Биологическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Водил е такива лекционни курсове в Бургаския свободен университет, Варненския технически университет, Русенския университет “Ангел Кънчев”, Академията на МВР и Биологическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на 8 книги и над 200 статии, предимно в областта на екологичното право.

• Language: Български
• Publisher: New Age Citizens Foundation
• Release date: Apr 26, 2017
• ISBN: 9789549275698

George Penchev

Георги Пенчев е професор по екологично право и доктор по право в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Води лекционни курсове по учебната дисциплина “Екологично право” в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и Биологическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Водил е такива лекционни курсове в Бургаския свободен университет, Варненския технически университет, Русенския университет “Ангел Кънчев”, Академията на МВР и Биологическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на 8 книги и над 200 статии, предимно в областта на екологичното право.

Book preview

1.png

Проф. д-р Георги Пенчев

© Георги Пенчев, автор, 2017

© Издател: Фондация Граждани на Новата епоха, 2017

Художествено оформление и предпечат – Светозар Войнов

ISBN 978-619-90834-0-6

Проф. д-р Георги Пенчев

Георги Пенчев е професор по екологично право и доктор по право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски. Води лекционни курсове по учебната дисциплина „Екологично право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски и Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски. Водил е такива лекционни курсове в Бургаския свободен университет, Варненския технически университет, Русенския университет „Ангел Кънчев, Академията на МВР и Биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски. Автор е на 8 книги и над 200 статии предимно в областта на екологичното право.

Посвещавам тази книга на моите родители,

сестра и други близки, и на всички юристи

и специалисти-еколози, дали своя принос в

научното изследване на екологичната

проблематика

Съдържание

Съкращения VIII

Увод 1

Глава I. Обща характеристика на принципите на правото в правната доктрина 4

§ 1. Постановка на проблема за принципите на правото в правната доктрина по обща теория на правото и по някои правни отрасли 4

§ 2. Дискусионни научни тези относно юридическата природа на принципите на правото. Определение на принципи на правото 28

§ 3. Проблемът за принципите на правото в доктрината по екологично право 141

Глава II. Принципи на екологичното право на Европейския съюз и на международното екологично право в светлината на международните договори с участието на Република България 164

§ 1. Принципи на екологичното право на Европейския съюз 164

§ 2. Принципи на международното екологично право в светлината на международните договори с участието на Република България: постановка на проблема 203

§ 3. Принципи на международните многостранни договори в областта на опазване на околната среда с участието на Република България 211

Глава III. Принципи на екологичното право като отрасъл на правната система на Република България 262

§ 1. Постановка на проблема за принципите на екологичното право 262

§ 2. Общи (общоотраслови) принципи на българското екологично право 277

§ 3. Специални (подотраслови) принципи на българското екологично право. Принципи на някои правни институти на българското екологично право 293

Заключение 313

Библиография 317

Използвани съкращения

а.д. – Административно дело

Б.г. – Без година

БДС – Български държавен стандарт

Б.м. – Без място

АПК – Административнопроцесуален кодекс

БАН – Българска академия на науките

ВАС – Върховен административен съд

ГК – Граждански кодекс

ДВ – Държавен вестник

ДЕО – Договор за създаване на Европейска общност

ДЕС – Договор за Европейския съюз

ДР – Допълнителни разпоредби

ДФЕС – Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕИО – Европейска икономическа общност

ЕО – Европейска общност/и/

ЕОАЕ – Европейска общност за атомна енергия

ЕС – Европейски съюз

ЕСПЧ – Европейски съд по правата на човека

ЗБИЯЕ – Закон за безопасно използване на ядрената енергия

ЗВ – Закон за водите

ЗГ – Закон за горите

ЗИД – Закон за изменение и допълнение

ЗЛОД – Закон за лова и опазване на дивеча

ЗНА – Закон за нормативните актове

ЗНС – Закон за националната стандартизация

ЗООС – Закон за опазване на околната среда

ЗП – Закон за почвите

ЗУО – Закон за управление на отпадъците

ЗУЧК – Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

ЗНС – Закон за националната стандартизация

Изв. – Известия на Президиума на Народното събрание

к.д. – Конституционно дело

КРБ – Конституция на Република България

КС – Конституционен съд

КСРФ – Конституционный суд Российской Федерации

МОСВ – Министър на околната среда и водите

НПК – Наказателнопроцесуален кодекс

ОВ C – Официален вестник на Европейския съюз, серия „C"

ОВ L – Официален вестник на Европейския съюз, серия „L"

ОВОС – Оценка на въздействието върху околната среда

ООН – Организация на обединените нации

ПМС – Постановление на Министерския съвет

РКС – Решение на Конституционния съд

СК – Семеен кодекс

СССР – Съюз на съветските социалистически републики

СтМС – Статут на международния съд на ООН

ECHR – Reports of Judgments and Decisions [of the European Court of Human Rights]

ECR – European Court Reports

I.C.J. Reports – Reports of Judgments, Advisory Opinions and Orders [of the International Court of Justice to the United Nations]

ISO – International Organization for Standardization

Увод

Проблемът за принципите на правото е един от фундаменталните проблеми както за общата теория на правото, така и за науката и практиката в областта на отделните отрасли на правото, вкл. екологичното. Същевременно, той може да бъде разглеждан не само от гледна точка на правната доктрина в светлината на юридическия позитивизъм или на школата на естественото право, но също така и през призмата на науките по философия, социология и психология на правото, както и на отделните религиозни и философски системи¹. Всичко това показва, от една страна, значимостта на разглежданата проблематика за различните клонове на науката и социалната практика, вкл. правоприлагането, а от друга страна, за нейната сложност, комплексен характер и многообразие, изразено чрез възгледите и подходите в законодателството, доктрината и съдебната практика.

Интердисциплинарният характер на проблемите, свързани с опазването на околната среда дава отражение върху определянето както на предмета, така и на целите и задачите на настоящото научно изследване.

Предмет на изследване са принципите на екологичното право на Република България на общоотраслово и подотраслово равнище в публичноправен контекст.

Основната цел на това изследване е изясняване на правната същност и характерните особености на принципите на правото, в частност – на екологичното право. Същевременно тази цел обуславя и две тясно свързани с нея допълнителни цели, а именно: а) допринасяне за по-нататъшното развитие на научната дискусия по разглежданата проблематика; и б) запълване на една празнота в екологоправната ни литература поради факта, че проблемът за принципите на екологичното право понастоящем не е изследван задълбочено, липсва монографичен или дисертационен труд у нас, посветен специално, т. е. единствено, на тази проблематика.

Основните задачи на настоящото научно изследване са: а) разкриване на юридическата природа на принципите на правото в светлината на общата теория на правото, екологичното право и други отрасли на правната ни система; б) разглеждане и анализ на научните тези относно правната същност на принципите на правото и обосноваване на авторско становище по тях в контекста на позитивното право; в) формулиране на авторска дефиниция на понятието „принципи на правото, респ. „принципи на екологичното право в контекста на становищата на отделните автори в правната доктрина у нас и в чужбина; г) анализ на принципите на екологичното право на Европейския съюз, както и на международните многостранни договори с участието на Република България с оглед на влиянието им върху българското екологично право; д) анализиране на съотношението между държавната екологична политика и принципите на екологичното право; е) анализ на общоотрасловите принципи на екологичното право на Република България; ж) анализ на подотрасловите принципи на екологичното право на Република България.

Основните методи, използвани в това научно изследване, са историкоправният и сравнителноправният. Историкоправният метод позволява определянето на генезиса в развитието на правната уредба на изрично формулираните правни принципи в българското екологично законодателство. Сравнителноправният метод е необходим за определянето и анализа на особеностите на отделните принципи на екологичното право.

Освен изтъкнатите два основни метода са използвани и някои други частнонаучни методи на изследване, като нормативният, системният и формално-логичният. С тях се цели изясняване на спецификата на отделните принципи на екологичното право. Използването на посочените методи позволява комплексно и последователно изясняване на съответните правни проблеми и дава възможност за научни констатации и изводи от разгледаната правна уредба, както и даване на предложения de lege ferenda.

Правната проблематика, свързана с принципите на правото както в общотеоретичен, така и в отрасловоправен контекст, разкрива голяма пъстрота във възгледите на отделните автори, както у нас, така и в чужбина. Становищата на определени автори в областта на общата теория на правото, на отделните отрасли на правото, с изключение на екологичното, както и на други клонове на науката, се разглеждат само с оглед на горепосочените цели и задачи на изследването. Те би трябвало да бъдат предмет на други, самостоятелни научни изследвания, съответно отрасловоправни или общоправни, респ. частнонаучни в други клонове на науката (т. е. извън правната наука). Поради това, вниманието е насочено предимно към екологоправната доктрина, екологичното законодателство на страната и практиката по прилагането му, екологичното право на Европейския съюз (ЕС) и международните договори по опазване на околната среда с участието на Република България, свързани с разглежданата проблематика. Същевременно доктриналните възгледи за принципите на правото се разглеждат предимно през призмата на юридическия позитивизъм в периода след 19-ти век главно поради по-интензивното развитие и разнообразие на научната дискусия в разглежданата област.

Настоящото научно изследване е съобразено със законодателството и литературата към 22.03.2017 г. При цитирането под линия и библиографското описание на информационните ресурси е използван за препоръчителен ориентир БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библиографско цитиране на информационни ресурси².

Глава I. Обща характеристика на принципите на правото в правната доктрина

§ 1. Постановка на проблема за принципите на правото в правната доктрина по обща теория на правото и по някои правни отрасли

Преди да бъдат анализирани принципите на екологичното право като отрасъл на правната система на Република България, е необходимо, макар и накратко и предимно по-обобщено, да бъдат изложени възгледите на някои автори у нас относно юридическата природа и характерните особености на принципите на правото както през призмата на доктрината по обща теория на правото, така и на доктрината по някои правни отрасли. Преди всичко е необходимо да се изтъкне обстоятелството, че при изясняването на съдържанието на понятието „принцип(и) на правото"³ се наблюдава голяма пъстрота в становищата на отделните автори както у нас, така и в чужбина. Във връзка с това Р. Ташев с основание отбелязва, че в правната доктрина споровете в тази насока са „от векове"⁴, а И. Цонков изтъква, че това е един от най-дискусионните въпроси в правната литература⁵. Някои автори у нас констатират, че проблематиката на принципите на правото е изследвана по-задълбочено в отрасловите правни науки, отколкото в науката по обща теория на правото⁶. Към тези констатации бих добавил и обстоятелството, че се наблюдават различия и в подходите, използвани от отделните автори у нас при разглеждането на тази проблематика, т. е. като част от по-цялостни правни изследвания (по-голямата част от тях, сред които преобладават представители на отрасловите правни науки) или в научни изследвания, посветени специално на принципите на правото, вкл. в светлината на отделните отрасли на правото.

1.1. Някои терминологични уточнения

Преди да бъдат обобщени основните становища в нашата правна доктрина относно принципите на правото, са необходими някои терминологични уточнения. В нашето законодателство се употребяват различни правни понятия, които на практика се отнасят до съдържанието на едно и също правно явление. Става дума за понятията „основни начала и „принципи, т. е. за един дуализъм в употребата на две понятия с идентично съдържание. Същевременно към тях се прибавят и прилагателни като: „основни, „общи и др. Така например в наименованието на глава първа от Конституцията на Република България (КРБ – ДВ, бр. 56 от 1991 г., изм. и доп.) се употребява понятието „основни начала, в чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА – ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. и доп.) и чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм. и доп.) – понятието „основни начала на правото, а понятието „основни принципи" се употребява в наименованието на глава втора, дял първи на Административнопроцесуалния кодекс (АПК – ДВ, бр. 30 от 2006 г., изм. и доп.) и в наименованието на глава втора, част първа на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК – ДВ, бр. 86 от 2005 г., изм. и доп.)⁷, като в чл. 2 от Семейния кодекс (СК – ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. и доп.), в чл. 3 от ЗООС и в някои други закони у нас се употребява понятието „принципи⁸. Редица автори като М. Павлова⁹, В. Христов¹⁰ и Е. Мосинов¹¹ с основание изтъкват, че тези две понятия се употребяват със синонимно значение в законодателството ни, а други автори, като П. Стайнов и А. Ангелов¹², В. Мръчков¹³ и Д. Дерменджиев¹⁴, при изясняване на същността на принципите на отделните клонове на правото ги употребяват едновременно като синоними. Смятам тяхното становище за правилно. Като аргумент в тази насока може да се отбележи и съдържанието на понятието „принцип, отразено в справочната ни литература. Там е посочено, че думата „принцип е навлязла в българския език от немската дума „Prinzip и има произход от латинската дума „principium, която в превод означава „основа. Съдържанието на понятието включва две значения: а) основно начало или б) ръководно начало в живота¹⁵, респ. ръководно начало за действие¹⁶. Същевременно е отбелязано, че едно от значенията на понятието „начало е „основно положение, принцип¹⁷. В. Христов с основание отбелязва, че от етимологична гледна точка не е уместно да се употребява прилагателното „основен към съществителното „принцип¹⁸. В правната ни литература е лансирано и изолирано по същество становище в тази насока от Д. Радев. Той изтъква, че понятието „основни начала на правото подлежи на тълкуване и изказва предположение, че в него вероятно законодателят е вложил по-широко съдържание, отколкото в понятието „правни принципи, като е включил в него „основни правни идеи и положения, които не са институционализирани¹⁹. По мое мнение по-приемливо е становището на горепосочените автори за синонимното значение на тези понятия, което се потвърждава и от съдържанието им, очертано в справочната литература. Освен това в случая става дума за „писани правни принципи, а не за „неписани" (т. е. необективирани в писмен вид и в правен акт, както ще бъде посочено по-нататък в изложението – бел. авт.) принципи.

В светлината на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 39 от 1974 г., изм. и доп.), който изисква еднозначна употреба на думите и изразите в нормативните актове²⁰, от една страна, и, от друга страна, участието на страната ни в международни споразумения, както и правото на ЕС, където се употребява понятието „принцип(и), смятам, че би било по-добре да се употребява навсякъде в законодателството ни понятието „принципи с родово значение²¹ вместо понятието „основни начала", като последното постепенно да бъде изоставено. Така ще се избегне терминологичният дуализъм в тази насока в законодателството ни, който е критикуван основателно от В. Христов и Е. Мосинов²².

1.2. Общи бележки върху принципите на правото според някои представители на школата на естественото право

Както бе отбелязано по-горе, по-голямо внимание в настоящото научно изследване, с оглед на неговите цели, задачи и обхват, ще бъде отделено на схващанията на някои от авторите, спадащи към школата на юридическия позитивизъм, главно поради по-големия им брой и по-голямото разнообразие във възгледите им в разглежданата област в сравнение с представителите на школата на естественото право. Независимо от това, единствено с оглед на придобиването на по-обща представа за възгледите на някои представители на естественоправната школа, и то – предимно след 19-ти век, те ще бъдат разгледани лаконично по-долу поради обстоятелството, че по-детайлното им разглеждане следва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания.

Виден представител на българската школа на естественото право е Ц. Торбов. Според него справедливостта е основен принцип на правото, който осигурява задължителността на правните норми и е в основата на правния ред²³, а съдържанието на този основен принцип е равенството²⁴. Същевременно всички други принципи на правото, окачествени от него като „общи принципи на позитивното право, както и правните норми, се базират на този основен принцип²⁵, а „справедливостта (като основен правен принцип – бел. авт.) е косвен източник на правото²⁶.

Друг автор, който лансира естественоправно по характер становище в нашата правна литература, е И. Апостолов. Разглеждайки справедливостта като принцип в дейността на съдилищата по запълване на празноти в правото, той посочва, че извън позитивното право е налице и едно „неположено, „неформално право, което е критерий за неговата „правилност и същевременно е субсидиарен източник на „съдийски разрешения²⁷. Освен това, този автор посочва, че аналогията не е универсално средство за преодоляване на празнотите в правото, защото тя има „естествени граници, зад които започва „господството на обичая и справедливостта²⁸.

По-особено становище, но доближаващо се само в известна степен до становищата на Ц. Торбов и И. Апостолов, поддържа в правната ни литература преди Втората световна война П. Киранов. Той изтъква тясната връзка между правните принципи и една морална категория, която обозначава като „правният идеал. Този автор посочва, от една страна, че принципите на правото са „части на правния идеал (т.е. компонент на морална категория с правно значение – бел. авт.), които същевременно са „въплътени в действителността"²⁹. С оглед на правните норми, според него, принципите на правото са техен синтез и изразяват тяхното съдържание, посоката им на развитие и техния дух. Авторът изтъква, че правните принципи са свързващото звено между „правните норми (в смисъл на обикновените правни норми, до които се отнасят принципите – бел. авт.) и „правния идеал, който ги „обгръща, като отбелязва, че принципите се различават от тези правни норми по това, че са „съждения върху нормите³⁰. От друга страна, обаче, той признава нормативния характер на принципите на правото, като подчертава, че те не са нито по-малко абстрактни, нито по-абстрактни от другите правни норми, по същество изхождайки от разбирането, че тези принципи са правни норми, а разликата им от другите правни норми е само формална³¹. Следователно, по-особеното в становището на този автор, за разлика от горепосочените становища на Ц. Торбов и И. Апостолов, се състои в това, че той определя своеобразна двойствена правна природа на принципите на правото: като част от морала (от моралната категория „правен идеал) и като правни норми. Неприемливо е, обаче, игнорирането на абстрактността във формулировката на правните принципи в сравнение с другите правни норми. Същевременно като положителен момент в становището му може да се посочи стремежът да се обоснове един специфичен морален облик на тези принципи чрез връзката им с „правния идеал.

В нашата общоправна доктрина Р. Ташев е представил в по-обобщен вид основните концепции на представителите на школата на естественото право относно принципите на правото. Той с основание отбелязва, че според теориите, принадлежащи към тази школа, „правните принципи са начала, които се намират извън нормите на позитивното право и служат като „критерий за правото, т. е. за преценка – кои от нормите на действащото законодателство са правни, като освен това, принципите на правото се смятат за вечни, неизменни, очевидни, обединяващи обикновените правни норми и тяхно „естествено основание"³².

Видният представител на италианската школа на естественото право и същевременно – философ на правото – Д. дел Векио е обърнал по-голямо внимание върху предназначението на принципите на правото. Както с основание отбелязва Н. Неновски, този италиански учен се стреми да „открие пътя за плодотворно въвеждане на естественоправната философия"³³ и е поддръжник на разбирането за „постепенното претворяване на естественото право в позитивния правов ред³⁴. Д. дел Векио отбелязва, че когато съдията не може да разреши даден спор чрез правоприлагане по аналогия, запълването на празнотите в правото в тези случаи трябва да се извършва чрез „общите принципи на правото³⁵. Руският учен В. Корнев подлага на научна критика това схващане на Д. дел Векио, като посочва, че при тази ситуация остава открит въпросът как и къде могат да се открият тези „общи принципи на правото, тъй като законодателят посочва само условията, при които възниква такава необходимост³⁶. Следва да се има предвид, обаче, че становището на Д. дел Векио е свързано с негов анализ на разпоредбата на чл. 3, изр. второ от Гражданския кодекс (ГК) на Италия от 1865 г., където е указано, че ако един спор не може да се разреши съгласно разпоредбата на закона, трябва да се имат предвид разпоредбите за подобни случаи или аналогични материи, а ако случаят въпреки това остава „съмнителен, ще се решава според „общите принципи на правото³⁷. Същевременно в чл. 12, изр. второ от ГК на Италия от 1942 г., който заменя предходния от 1865 г., действащ и понастоящем, се възпроизвежда до голяма степен горепосочената разпоредба от предходния ГК с тази разлика, че вместо термина „общи принципи на правото е употребен терминът „общи принципи на правната система на страната"³⁸.

Д. дел Векио подлага на научна критика господстващата за този исторически период концепция в италианската правна доктрина и съдебна практика относно определянето на общите принципи на правото по метода на т. нар. „възходяща генерализация, изразяващ се в преход чрез „абстракция, от отделната правна норма, към „по-широки определения, като отбелязва, че „прилагането по аналогия ... не трябва да се смесва с постепенната генерализация, защото границите ù не могат да се разширяват произволно³⁹. Според него правните („партикуларните) норми не могат да се „знаят истински, ако не се съпоставят с правните принципи, от които те произлизат⁴⁰. Същевременно той посочва, че „основните принципи на правото по чл. 3, изр. второ от ГК на Италия от 1865 г., се извличат по тълкувателен път от съдията, който се основава на разума като „жив извор, намиращ се в самия него, подчертавайки, че става дума за „естествен разум, който, обаче, си има граници в рамките на правната система⁴¹. Относно мястото на тези принципи в правната система Д. дел Векио изтъква, че те не са формулирани изрично, но „съществуват виртуално в рамките на системата, сякаш скрити в сбора от „партикуларни (т. е. правни – бел. авт.) норми – техни повече или по-малко последователни приложения, изхождайки от разбирането, че те са по същество принципи („постулати) на школата на естественото право, които навлизат в позитивното право по тълкувателен път от съдебната практика с цел запълването на празноти в правото⁴². В друга своя публикация този италиански автор подчертава в тази насока още, че правото представлява „обективна координация на възможните действия между много субекти, според един етичен принцип, който ги обуславя, като се изключи всякакво препятстване"⁴³

Концепцията на Дел Векио за естественоправния произход на общите принципи на правото е подложена на научна критика от друг, по-съвременен италиански учен в областта на общата теория на правото – Г. Алпа. Той подчертава, че Дел Векио не прави разлика между правната система и системата на справедливостта и че не смята справедливостта и „природата на нещата" като ценности, защитими по-различно и алтернативно по отношение на съдебната практика (т. е. защитими не само по съдебен ред – бел. авт.)⁴⁴. Г. Алпа отбелязва още, че Дел Векио не отчита обстоятелството, че „общите принципи на правото са уредени в правната система и не са „над нормите, като в случаите на празноти в правото те „регулират материята" (т. е. имат пряко приложение – бел. авт.)⁴⁵.

Налице са нормативни примери от гражданските кодекси на някои други държави, в разпоредбите на които фигурира позоваване на общите принципи на правото за целите на запълването на празноти в правото. Така например в чл. 1, ал. 4 от ГК на Испания от 1889 г., одобрен с Кралски Указ от 24.07.1889 г.⁴⁶, който е в сила и понастоящем, е указано, че тези принципи се прилагат при липса на приложим закон или обичай, без да се засяга техният принос за формирането на правната система на страната. С косвено значение в разглежданата насока могат да бъдат отбелязани други две разпоредби на този кодекс, в които са употребени термини по-скоро от морално естество, на които испанският законодател придава правно значение. Така например, в чл. 3, ал. 2 от кодекса е посочено, че справедливостта се взема предвид при прилагането на нормите, но съдебните решения могат да се основават изключително на нея, само ако това е изрично предвидено в закона. От друга страна, в чл. 7, ал. 1 от същия кодекс е изтъкнато, че правата трябва да се упражняват в съответствие с изискванията на „добросъвестността".

В § 7 от Общия граждански закон (с абревиатура на немски език „ABGB"⁴⁷ – бел. авт.) на Австрия от 01.06.1811 г. (JGS, № 946 vom 1811), който все още е в сила, са посочени начините на запълване на празноти в правото⁴⁸. Там е указано, че ако един правен спор не може да се реши нито чрез буквата, нито чрез естествения смисъл на закона, следва да се имат предвид уредените в законите подобни случаи и основанията на други, свързани с тях, случаи, които са регламентирани в законите, а ако и тогава възниква съмнение относно решаването на правния спор, той трябва да се реши, като се имат предвид внимателно събраните и задълбочено преценени обстоятелства, в съответствие с принципите на естественото право.

Също с косвено значение в разглежданата насока са и разпоредбите на чл.чл. 2 – 4 от ГК на Швейцария от 10.12.1907 г., в сила от 01.01.1912 г. и понастоящем⁴⁹. Така например, в чл. 2, ал. 1 от кодекса е указано, че всеки е длъжен да упражнява своите права и да изпълнява задълженията си в съответствие с „правилата на добросъвестността, в чл. 3, ал. 1 е посочено, че добросъвестността се презюмира, когато учредяването или последиците от едно право се определят от закона, а в чл. 4 е изтъкнато, че съдията прилага правните норми и „правилата на справедливостта, когато законът му дава право на преценка или когато го задължава да се произнесе, като взема предвид както обстоятелствата, така и справедливостта. В нашата правна литература В. Христов окачествява тези разпоредби като уреждащи „квази-основни принципи" на гражданското право на тази държава⁵⁰.

1.3. Някои белези и функции на принципите на правото в светлината на юридическия позитивизъм

Както беше изтъкнато по-горе, за школата на юридическия позитивизъм е характерна много голяма пъстрота във възгледите на отделните автори относно юридическата природа на принципите на правото⁵¹. В тази част на изследването, обаче, ще бъдат очертани в по-обобщен вид някои възгледи на отделни автори в правната ни доктрина относно определени белези и функции на принципите на правото, които не са били обект на научна критика (в смисъл на липса на дискусионни научни тези или такива, относно които не са били изразявани твърде различни по същество схващания).

В контекста на горепосоченото могат да бъдат посочени следните белези на принципите на правото, по които не са изразявани противоположни становища в нашата правна литература.

Първо, принципите на правото са във висока степен абстрактно формулирани⁵².

Второ, някои автори, като Г. Близнашки и М. Славова, окачествяват правните принципи като „интелектуални основания", относими към съответния отрасъл на правото.

Г. Близнашки отбелязва, че принципите на конституционната система са „интелектуални основания", които предопределят нейното функциониране и по-нататъшно развитие⁵³, както и че тези принципи са „интелектуални обобщения на исторически възникнали и развиващи се обществени отношения⁵⁴. Същевременно той подчертава, че съвременният конституционализъм включва „демократичните ценности и принципи⁵⁵.

М. Славова изтъква, че принципите на административното право са „интелектуални основания" на правните правила, които се извеждат от правната уредба на администрацията⁵⁶, респ. от законодателството, посветено на изпълнителната власт⁵⁷, както и че те са „декларация за отправните положения в идеологията на създателите на правни институти или доктринални школи"⁵⁸. Същевременно този автор подчертава и едно специфично тяхно значение, а именно – предпазване от злоупотреба с правото⁵⁹.

Трето, принципите на правото могат да бъдат или изрично формулирани като такива в разпоредба на закона, или да бъдат извлечени от нея по тълкувателен път⁶⁰. Що се отнася до извличането по тълкувателен път от юриспруденцията на правни принципи, които изрично не са формулирани като такива в разпоредби на правен акт, е необходимо да се отбележи обстоятелството, че в тази хипотеза съдебната практика не създава нова правна норма, а само формулира по абстрактен начин, чрез логическия метод „индукция, съдържанието на вече съществуваща правна норма, обособявайки правен принцип. В справочната ни литература терминът „индукция се дефинира с няколко значения, като за правото са по-важни следните дефиниции: „форма на мислене, при която общите закони, правила, положения се извеждат от частни случаи⁶¹; „форма на умозаключение чрез извеждане на общи съждения от частни истини⁶².

Интересен пример в тази насока дава Кр. Средкова в областта на осигурителното законодателство. За целта тя посочва Решение № 10430 от 2001 г. по а.д. № 2655/2001 г. на Върховния административен съд (ВАС), петчл. с-в⁶³, в което чрез тълкуване на разпоредбата на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. и доп.), е изведен като правен принцип на осигурителното ни право „по-благоприятното за осигуреното лице положение" при преизчисляването на пенсията му⁶⁴. Към нейната висока оценка на това решение, която напълно споделям, бих добавил и обстоятелството, че в този случай ВАС, фактически при защита на субективните права и интереси на социално по-слабата част от населението (пенсионерите), е изтъкнал голямото значение на нравствените аспекти на правните принципи. Ето защо принципите на правото, по мое мнение, освен всичко друго, трябва да са олицетворение на висока нравственост, призвани са да защитават определени правни ценности. От това е видно и голямото им значение за правоприлагането.

Четвърто, принципите на правото могат да се окачествят като значимо постижение в историческото развитието на правото. В тази насока Б. Велчев отбелязва, че принципите на международното наказателно право са „върхови постижения" на юридическата практика, които осигуряват справедливост в борбата с престъпленията в международното право⁶⁵.

Пето, принципите на правото се характеризират със стабилност, респ. последователност на тяхното действие и трайност във времето⁶⁶. Като добри примери в тази насока могат да се посочат, от една страна, чл. 2 от новия СК от 2009 г., където е са съхранени, с незначителна редакция, изрично формулираните в чл. 3 от отменения и предходен СК (ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. и доп. – отм., бр. 47 от 2009 г.) 7 принципи, а от друга страна, чл. 5, изр. второ от новия ГПК, където е съхранено задължението за съда, фигуриращо и в чл. 4 от отменения ГПК от 1952 г. (Изв., бр. 12 от 1952 г., изм. и доп. – отм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.), при липса на закон, да основава решението си на „основните начала на правото". Всичко това може да се окачестви като сполучлив законодателен подход.

Шесто, тези принципи са част от правната система, от установения правен ред⁶⁷.

Седмо, правните принципи в аспекта им на „ръководна идея като един от основните им белези, т. е. като един от елементите на тяхното съдържание, са изява на духовната същност на правото и определено могат да се окачествят като „духът на правото, респ. „духът на закона"⁶⁸.

Биха могли да се отбележат и следните сравнително по-общоприети в доктрината ни функции на принципите на правото, от които е видно и тяхното предназначение в правната система.

Първо, някои автори окачествяват тези принципи като „ръководни правни идеи или като „ръководни начала, които определят посоката на развитие на специфичния кръг обществени отношения – предмет на правно регулиране⁶⁹. Следователно те са своеобразна „пътеводна звезда" за законодателя относно посоката в регулирането на определени обществени отношения. От тази констатация се извежда значението им за развитието на нормотворчеството.

Второ, принципите на правото се използват при тълкуването на правните норми (чл. 46, ал. 1 от ЗНА)⁷⁰.

Трето, тези принципи имат голямо практическо значение за преодоляване на празнотите в правото, т. е. при правоприлагането по аналогия и следователно в тези случаи те имат пряка приложимост (чл. 46, ал. 2 от ЗНА)⁷¹. Примери за правни възможности за пряка приложимост на принципи на правото при запълване на празноти в гражданското и търговското право на различни държави е посочил В. Христов⁷². Във връзка с това в административноправната ни доктрина Д. Зиновиева с основание изтъква, че „резултатът от правоприлагането по аналогия трябва да бъде свързан с принципите на правото и „смисъла на закона⁷³. Същевременно тя отбелязва, че при прилагането на аналогията „общите принципи на правото подлежат на конкретизация чрез логически правила и способа на дедукцията (т. е. „от общото към частното като друг логически метод при тълкувателната дейност – бел. авт.)⁷⁴. В справочната ни литература терминът „дедукция се дефинира, освен в значението му „от общото към частното, още и със следните значения, които могат да бъдат относими и към правото: „форма на мислене, преход по правилата на логиката от дадени съждения – предпоставки към тяхното следствие⁷⁵; „начин на мислене за правене на частни изводи от общи положения⁷⁶.

Освен в хипотезата на запълване на празноти в правото, обаче, могат да бъдат отбелязани и редица други примери от действащото ни законодателство, вкл. екологичното, от които е видно наличието на пряка приложимост на принципите на правото.

Като първи такъв пример може да се посочи разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗООС, където е установено задължението за съответните компетентни органи да извършват разработването на националната стратегия за околната среда и общинските програми за околната среда в съответствие с принципите, изрично формулирани в чл. 3 от с. з., които ще бъдат анализирани по-подробно по-долу в настоящото научно изследване. Следователно спазването на принципите на екологичното право по този закон е предпоставка за законосъобразността на тези стратегии и програми.

Втори пример в тази насока е разпоредбата на чл. 78 от ЗООС, където е установено задължението плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или отделни нейни отрасли на национално или регионално равнище да осигуряват интегрирано опазване на околната среда „в съответствие с принципите" на закона. Ето защо, спазването на принципите по чл. 3 от ЗООС е необходима предпоставка за законосъобразността на тези планове и програми.

Трети пример в разглежданата насока е свързан с разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗООС, в която е установено задължението за експертите, разработващи доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, както и доклада по екологична оценка на планове и програми, да дадат заключението си в тези доклади, ръководейки се от „принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие". Става дума за правни принципи, изрично формулирани в чл. 3, съответно точки 2 и 1 от този закон, които ще бъдат разгледани по-подробно в глава III от научното изследване. Неспазването на това задължение от експертите би довело до реализация на административно-наказателната им отговорност по чл. 163, ал. 1 от с. з.

Четвърти пример в разглежданата насока е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от СК, където е указано, че брачният договор може да бъде развален по съдебен ред, „ако това не противоречи на принципите на този кодекс". Следователно спазването на принципите, изброени в чл. 2 от СК е абсолютна предпоставка за допустимост на развалянето на брачния договор по съдебен ред⁷⁷.

Пети, подобен на предходния, пример в същата насока е разпоредбата на чл. 117, т. 2 от Кодекса на международното частно право (ДВ, бр. 42 от 2005 г., изм. и доп.), където е предвидена правната възможност за признаване и допускане на изпълнението на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи, ако „не са били нарушени основни принципи на българското право"⁷⁸.

Шести пример в разглежданата насока може да бъде посочен и от съдебната практика на ВАС, свързана с контрола за законосъобразност на подзаконовите нормативни административни актове, издадени в нарушение на изрично формулирани принципи в определени закони. За целта може да бъде отбелязано Решение № 8552 от 11.07.2016 г. по а.д. № 2383/2016 г. на ВАС, VI отд. (ДВ, бр. бр. 24 от 21.03.2017 г). Един от аргументите на съда за отмяна на издадения подзаконов нормативен административен акт⁷⁹ е неправомерното съставяне на мотивите към него в нарушение на някои принципи на АПК, както и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. За целта в това решение е изтъкнато, че: „Законовото изискване към съдържанието на мотивите, респ. доклада към проекта за нормативен акт, не е самоцелно, а представлява гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност по глава втора от АПК. … Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл. 26, ал. 1 ЗНА. В тази връзка ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират горепосочените принципи, които формулират и целите на изискването." Смятам, че в горепосоченото решение ВАС изхожда от разбирането за пряката приложимост на изрично формулираните, съответно в АПК и ЗНА, правни принципи с оглед на императивния им характер, след като обвързва законосъобразността на този административен акт със стриктното спазване на тези принципи.

Следва да се отбележи, обаче, че в по-голяма част от случаите прилагането на принципите на правото е опосредено от правните норми, до които те се отнасят, и които условно в настоящото изследване ще бъдат обозначени като „обикновени правни норми"⁸⁰, т. е. в по-голяма част от случаите правните принципи практически имат приложимост чрез тези обикновени правни норми⁸¹. Това обстоятелство съвсем не омаловажава значимостта